Читать «Лени» онлайн - страница 7

— Бих искала да разбера какво точно се е случило — каза Сюзън Калвин. — Аз не присъствах по това време и бих искала да разбера какво точно е правел Рандоу в моите лаборатории без мое разрешение.

— Най-важното, което се е случило — каза Ленинг, — е очевидно. Твоят робот е нападнал Рандоу и проклетият глупак е натиснал копчето „Робот извън контрол“ и е вдигнал олелия. Но твоят робот го е нападнал и му е причинил вреда — счупил му е ръката. Истината за твоя Лени е толкова ясна — липсва му първият закон и трябва да бъде унищожен.

— На него не му липсва първият закон. Изучила съм мозъчните му връзки и знам, че не му липсва.

— Тогава как е могъл да удари човек? — Отчаянието го принуди да бъде саркастичен. — Попитай Лени. Със сигурност си го научила да говори досега.

Страните на Сюзън Калвин се покриха с болезнено розово.

— Предпочитам да разговарям с жертвата — каза тя. — И в мое отсъствие, Алфред, искам моите кабинети да са добре запечатани и Лени да е вътре. Не искам никой да се доближава. Ако му бъде причинена някаква вреда, докато мен ме няма, тази компания вече няма да ме види при каквито и да било условия.

— Ще се съгласиш ли той да бъде унищожен, ако е нарушил първия закон?

— Да — отговори Сюзън Калини, — защото знам, че не е.

Чарлз Рандоу лежеше в леглото, а ръката му беше повдигната и гипсирана. Големите му страдания все още се пораждаха от шока през тези няколко секунди, през които си е мислил, че роботът се е нахвърлил върху него с идеята за убийство в позитронния си мозък. Никое друго човешко същество не бе имало причина да се страхува от директно причинена от робот вреда, както той се бе страхувал от това. Неговото преживяване е било уникално.

Сега Сюзън Калвин и Алфред Ленинг стояха отстрани до леглото му. Питър Боджърт, който ги бе срещнал но пътя, беше с тях. Лекарите и сестрите бяха изведени.

— И така… Какво се случи? — попита Сюзън.

Рандоу беше изплашен.

— Нещото ме удари по ръката — измънка той. — Нахвърли се върху мен.

— Малко по-назад в историята. Какво правехте в моята лаборатория без позволение?

Младият изчислителен техник преглътна и адамовата ябълка на тънката му шия забелязващо подскочи. Той беше скулест и ненормално блед.

— Всички знаем за вашия робот — каза той. — Говори се, че се опитвате да го научите да говори като музикален инструмент. Правеха се залози дали говори, или не. Някои казваха, че… ъ… вие можете да научите и стълб да говори.

— Предполагам — каза смразяващо Сюзън, — че това е било казано като комплимент. Какво общо има това с теб?