Читать «Двестагодишният мъж» онлайн - страница 4

— Да, Андрю ги прави. Нали, Андрю?

— Да, господине.

— Колко би платил за това, Джон?

— Не мога да кажа. Не колекционирам подобни предмети.

— Ще повярваш ли, ако ти кажа, че за него ми предложиха двеста и петдесет долара? Андрю направи столове, които продадох за петстотин. В банката има двеста хиляди долара, спечелени от изработките на Андрю.

— Господи, той те прави богат, Джералд!

— Наполовина богат. Другата половина е на името на Андрю Мартин.

— Робота?

— Точно така. Искам да знам дали е законно?

— Законно? — Столът на Финголд пропука под тежестта му. — Няма друг подобен прецедент, Джералд! Как подписа роботът необходимите документи?

— Той има подпис и аз го отнесох в регистратурата. Не го взех със себе си в банката. Необходимо ли е да направя още нещо?

— Хм-м… — Очите на Финголд сякаш хлътнаха за момент. — Бихме могли да уредим той да носи финансова отговорност, но това ще засили неприязънта срещу него. Повече от това не те съветвам да правиш. Ако някой възразява, нека ни съди!

— Ще поемеш ли делото, ако се стигне до там?

— Срещу предплата, сигурно.

— Колко искаш?

— Нещо, подобно на това. — Финголд посочи дървената плакета.

— Съгласен съм.

Усмихнат Финголд се обърна към робота:

— Андрю, приятно ли ти е, че имаш пари?

— Да, господине.

— Какво смяташ да правиш с тях?

— Да плащам неща, за които господинът би платил. Така ще му спестя известни разходи.

5.

Такива случаи имаше много. Поправките бяха скъпи, прегледите — още повече. С годините роботите бяха усъвършенствани. Господинът се погрижи Андрю да бъде снабден с всякакви приспособления. Накрая той се превърна в образец на метално съвършенство. Всичко бе за сметка на Андрю.

Андрю настоя за това.

Само позитронните му вериги не бяха пипнати. Господинът настоя за това.

— Новите не са по-добри от тебе, Андрю — каза той. — Те са безполезни. Компанията се е научила да ги конструира по-прецизно. При тях няма отклонения. Правят точно онова, което им е заложено. Не ги харесвам.

— Благодаря, господине.

— Заслугата за това е твоя, Андрю, не забравяй това! Мански е елиминирал неопределеността в разклоненията, веднага щом те видя. Не му харесва непредсказуемото… Знаеш ли колко пъти ме е молил да те дам за изследване? Девет пъти! Винаги го отпращах. Слава Богу, че вече е пенсионер, та да си отдъхнем.

Косата на господина проредяваше и ставаше бяла. Лицето му посърна. За разлика от него Андрю изглеждаше по-добре от деня, в който постъпи на работа в семейството.

Госпожата се присъедини към една художествена колония някъде из Европа. Госпожицата стана поетеса и живееше в Ню Йорк. Двете пишеха понякога, но много рядко. Малката госпожица се омъжи и живееше наблизо. Казваше, че не иска да изостави Андрю. Когато се роди нейното дете, малкият господин, тя разреши на Андрю да го храни с биберона.

С раждането на внука, Андрю почувства, че има някой, който да замести заминалите. Моментът бе удобен да представи своето искане.

— Господине, много любезно е от Ваша страна, че ми позволявате да харча средствата си по мое желание.

— Парите са твои, Андрю.