Читать «Двестагодишният мъж» онлайн - страница 6

Но ние можем, ако желаем, да му отправим каквато команда искаме. Да го нараним, колкото жестоко искаме, защото е машина, която ни принадлежи. Но защо трябва да го правим, след като ни е служил толкова дълго и вярно? Без него нямаше да станем богати. Той не ни дължи нищо. Ние сме длъжниците!

Дори да бяхме поставили Андрю в неизгодна позиция, той пак с готовност би ни служил. Да го освободим, ще означава единствено игра на думи за нас, но за него това означава много. Ще му дадем всичко, а ние няма да загубим нищо.

За момент съдията се усмихна.

— Разбирам какво искате да ни кажете, госпожо Чарни — каза той. — Проблемът е, че няма подходящ закон и такъв прецедент. Има неизречено правило, че само човек може да бъде свободен. Мога да отпратя случая към по-горна инстанция, но и там той няма да намери разрешение. Искам да се обърна към робота Андрю.

— Да, Ваша чест?

Андрю за пръв път проговори, откакто бе дошъл в съдебната зала. Съдията се сепна от човешкия тембър в гласа му.

— Защо искаш да бъдеш свободен, Андрю?

— Вие искате ли да бъдете роб, ваша чест?

— Но ти не си роб! Ти си един чудесен робот. Гений сред роботите, бих казал. Притежаваш невиждани досега художествени способности. Какво повече би могъл да направиш, ако беше свободен?

— Може би не повече от това, което в момента върша, Ваша чест, но ще го правя с огромно удоволствие. Тук бе казано, че само човекът може да бъде свободен. Струва ми се, че само онзи, който силно пожелае свободата, може да я притежава. Аз силно я желая!

Това беше решителният момент за съдията. Главното изречение в изказването му беше:

— Няма законно основание да се откаже свободата на същество, достатъчно разумно да я пожелае.

Решението бе потвърдено и от Световния съд.

8.

Господинът продължаваше да се сърди. Резкият му глас караше Андрю да се чувства някак осакатен.

— Не ти искам парите, Андрю — каза господинът. — Ще ги взема, само защото в противен случай ти няма да се чувстваш свободен. От сега нататък можеш да избираш своите занимания. Няма да ти давам заповеди, освен една — прави онова, което ти харесва! Но аз продължавам да съм отговорен за тебе. Това е част от решението на съда. Надявам се, разбираш това?

— Не се ядосвай, татко! — намеси се малката госпожица. — Отговорността ти не е голяма. Знаеш, че не трябва да вършиш нищо. Трите закона са още в сила.

— Тогава какъв е смисълът на неговата свобода?

— Хората не спазват ли техните закони, господине? — попита Андрю.

— Няма да споря с вас — заяви господинът и излезе. Андрю рядко го виждаше след това.

Малката госпожица често го посещаваше в малката къща, която бе построена специално за него. Тя се състоеше от две стаи — библиотека и нещо средно между склад и работилница. Нямаше кухня и баня, разбира се. Андрю получи много поръчки. Като свободен робот работеше с желание, невиждано преди. Къщата бе изплатена много бързо, а останалите средства бяха преведени на негово име.

Един ден го посети малкият господин… Не, Джордж! След съдебния процес малкият господин настоя да се обръща към него така.