Читать «Двестагодишният мъж» онлайн - страница 2

В къщата живееха четирима: господинът и госпожата, госпожицата и малката госпожица. Знаеше имената им, разбира се, но никога не ги използваше. Господинът се казваше Джералд Мартин.

Неговият собствен номер беше NDR… Забравил бе цифрите. Беше изминало много време, но ако искаше, би могъл да си ги припомни. Само че не искаше!

Малката госпожица първа бе започнала да го нарича Андрю, тъй като не познаваше буквите. Последваха я и останалите.

Малката госпожица… Тя бе живяла деветдесет години и отдавна не беше между живите. Веднъж се бе опитал да я нарече „госпожа“, но тя не му разреши. До последния си ден, тя беше останала „малката госпожица“.

Андрю трябваше да изпълнява задълженията на прислужник, иконом и камериерка. Това бяха експериментални времена за него, както и за всички роботи, разпръснати из фабрики и станции на Земята.

Семейство Мартин много му се радваха. Той не успяваше да свърши задълженията си, тъй като госпожицата и малката госпожица предпочитаха да си играят с него.

Госпожицата първа се досети как да се уредят нещата.

— Ние ти заповядваме да играеш е нас и ти се подчиняваш — каза тя.

— Съжалявам, госпожице, но заповедите на господина имат предимство — отговори Андрю.

— Татко каза, че би желал да се заемеш с чистенето. Това не е заповед като моята.

Господинът нямаше нищо против. Двете дъщери бяха негова слабост. Той ги глезеше повече и от госпожата. Андрю също харесваше децата. Тяхното влияние върху постъпките му можеше да се нарече привързаност. Андрю така я определяше. Не знаеше друга дума за това чувство.

Андрю изряза първата си висулка от дърво за малката госпожица. Тя бе получила за рожденния си ден такава от слонова кост, но не я харесваше. Един ден му подаде къс дърво и малък кухненски нож.

Андрю много бързо се справи със задачата си. Малката госпожица хареса изработката.

— Много е красива, Андрю! Искам да я покажа на татко!

Господинът не повярва.

— Откъде взе това, Манди? — Така се казваше малката госпожица. Когато дъщерята се закле, че казва истината, господинът се обърна към Андрю: — Ти ли направи това?

— Да, господине.

— И моделът е твой?

— Да, господине.

— От къде го прекопира?

— Това е геометрична визия, която съответства на строежа на дървото, господине.

На следващия ден господинът му донесе един по-голям къс дърво, както и електрически вибрационен нож.

— Направи нещо от това, Андрю. Каквото ти пожелаеш.

Андрю изпълни заръката. Господинът гледа изработката много дълго време. След това Андрю бе освободен от задълженията си да прислужва на масата. Наредено му бе да чете книги относно мебелния дизайн. Научи се да прави шкафчета и бюра.

— Изработваш удивителни мебели, Андрю — каза господинът.

— Приятно ми е да ги правя, господине.

— Приятно ти е?

— Тази работа някак облекчава веригите в мозъка ми. Чувал съм Вие да използвате тази дума. Поводите, когато я споменавате, съответстват на чувствата ми. За мен е удоволствие да правя мебели, господине.

3.

Джералд Мартин отведе Андрю в регионалния център на Корпорацията „Американски роботи и механични същества“. Като член на Общинската законодателна комисия, той нямаше проблем да си уреди среща с Главния роботопсихолог. Всъщност, като такъв, той можеше и да обясни факта, че притежава робот. По онова време хуманоидите бяха рядкост.