Читать «Двестагодишният мъж» онлайн - страница 5

— Защото сте много добър, господине. Не вярвам законът да Ви спре, ако бяхте решил да ги присвоите.

— Законът не може да влияе на моята съвест, Андрю.

— Въпреки разходите и платените данъци, разполагам с около шестотин хиляди долара, господине.

— Знам това, Андрю.

— Искам да Ви ги дам, господине.

— Няма да ги взема, Андрю.

— Ще ги разменя за нещо, което само Вие можете да ми дадете, господине.

— Така ли? И какво е то?

— Моята свобода, господине.

— Твоята…

— Искам да откупя свободата си, господине!

6.

Не беше толкова лесно. Господинът почервеня и рече:

— Господи Боже! — После се врътна и напусна стаята.

Малката госпожица се застъпи за Андрю. Направи го остро и решително, и… пред Андрю. За тридесет години никой не се стараеше да избягва неговото присъствие. Правеха го независимо дали темата касаеше него, или не. Той беше просто робот…

— Татко, защо го приемаш като лична обида? Той ще продължи да бъде сред нас. Ще ни бъде верен. От това не може да избяга, защото така е програмиран. Искането му е формално. Желае да бъде наричан свободен. Толкова ли е ужасно това? Не го ли е заслужил? Господи, двамата с него обсъждаме въпроса от години!

— Говорите за това от години?

— Да, но той винаги отлагаше. Страх го бе да не те нарани. Аз го накарах да говори с тебе.

— Той не знае какво означава свободата! Той е само робот!

— Татко, познаваш го много малко. Прочел е всичко в библиотеката. Не знам какво става вътре в него, както не разбирам и твоите преживявания. Когато разговаряш с него, откриваш, че на определени събития има твоите реакции. Щом някой прилича на теб, какво повече би могъл да искаш?

— Законът няма да зачете подобно твърдение — отговори гневно господинът. После се обърна към Андрю: — Слушай сега ти! Мога да те освободя легално. Когато искането ти влезе в съда, ти не само няма да получиш свободата си, но ще конфискуват и парите ти! Ще ти кажат, че роботът няма право да изкарва пари. С брътвежите си ще станеш последен просяк!

— Свободата няма цена, господине — отговори Андрю. — Дори минималният шанс да си свободен си заслужава да обеднееш.

7.

Съдът също можеше да реши, че свободата няма цена. Още повече, когато робот се канеше да си я купи.

Изказването на общинския юридически съветник изразяваше всеобщото мнение: Понятието „свобода“ няма никакво значение, когато се прилага върху робот. Само човек може да бъде свободен.

Той повтаряше това всеки път, когато му се струваше подходящо. Произнасяше думите отчетливо. Клатеше бавно глава, сякаш отмерваше ритъма на думите.

Малката госпожица помоли да й дадат думата. Бе призована с всичките си имена. Андрю не беше ги чувал до този момент.

— Аманда Лаура Мартин Чарни може да се приближи към свидетелската скамейка.

— Благодаря, Ваша чест — каза тя. — Не съм адвокат и не знам как да се изразявам. Надявам се да разберете смисъла на моите думи!

Нека първо разберем какво означава да е свободен Андрю. В някои отношения той е свободен. Повече от двадесет години никой от семейство Мартин не му е заповядал нещо, което той не би извършил по собствена воля.