Читать «Двестагодишният човек» онлайн - страница 11

Двамата започнаха да се поотдръпват с израз на несигурност върху лицата си.

— Ендрю — рече остро Джордж. — аз съм в опасност и тези двама младежи ще ми причинят зло. Придвижи се към тях!

Ендрю изпълни нареждането и двамата младежи не чакаха повече. Втурнаха се да бягат.

— Добре, Ендрю, успокой се — каза му Джордж. Изглеждаше разстроен. Отдавна бе преминал възрастта, когато бя могъл да приеме възможността да се спречка с един млад човек, а камо ли с двама.

— Аз не можех да ги нараня, Джордж — рече Ендрю. — Виждах, че не са те нападнали.

— Не ти наредих да ги нападнеш; казах ти само да се придвижиш към тях. Собственият им страх довърши работата.

— Как могат да се страхуват от роботи?

— Това е заболяване, от което човечеството все още не се е излекувало. Но да оставим това. Какво, по дяволите, търсиш тук, Ендрю? Тъкмо се канех да се върна и да наема хеликоптер, когато те намерих. Как ти дойде наум да ходиш в библиотеката? Щях да ти донеса всяка книга, от която имаш нужда.

— Аз съм… — начена Ендрю.

— Свободен робот. Да, да. Добре, какво щеше да търсиш в библиотеката?

— Искам да зная повече за човешките същества, ча света, за всичко. И за роботите, Джордж. Искам да напиша история на роботите.

— Хайде да се приберем… — рече Джордж. — И най-напред събери дрехите си. Ендрю, написани са милиони книги за роботиката и във всичките има история на тази наука. Светът е наситен не само с роботи, но и с информация за роботите.

Ендрю поклати глава — човешки жест, който от известно време бе възприел.

— Не история на роботиката, Джордж. История на роботите, написана от робот. Искам да обясня как роботите възприемат всичко случило се, откакто на първите роботи им е било позволено да работят и живеят на Земята.

Джордж повдигна вежди, но не отговори нищо.

11

Малка мис наскоро бе отпразнувала осемдесет и третия си рожден ден, но у нея не се забелязваше някаква липса на енергия или решителност. Тя по-често размахваше бастуна си, отколкото се подпираше на него.

Изслуша разказа за случката с възмущение и гняв.

— Това е ужасно, Джордж — заяви тя. — Кои бяха тия млади грубияни?

— Не зная. Но какво значение има? В крайна сметка те не му причиниха зло.

— Но биха могли. Ти си адвокат, Джордж, и ако си състоятелен, това се дължи изключително на таланта на Ендрю. Парите, които той е спечелил, са в основата на всичко, което имаме. Той подсигурява приемствеността в това семейство и няма да позволя да се отнасят към него като към играчка с пружина.

— Какво искаш да направя, мамо? — попита Джордж.

— Казах, че си адвокат. Не ме ли чуваш? Някак си ще заведеш дело и ще принудиш районния съд да обяви права за роботите, а после ще накараш законодателното събрание да приеме необходимите закони и ако се наложи, ще отнесеш целия въпрос до Световния съд. Ще следя, Джордж, и няма да приема никакво отстъпление.