Читать «Двестагодишният човек» онлайн - страница 12

Тя беше напълно сериозна и онова, което започна с цел да се успокои страховитата стара дама, се превърна в интересен заради сложността си юридически проблем. Като най-възрастен партньор във фирмата „Фейнголд и Мартин“ Джордж определи стратегията, но остави истинската работа на по-младите си партньори и най-голяма част на сина си Пол, който също работеше във фирмата и прилежно почти всеки ден докладваше на баба си. Тя от своя страна всеки ден обсъждаше проблема с Ендрю.

Ендрю беше изцяло увлечен. Работата му по книгата за роботите отново се забави, защото той размишляваше над юридическите аргументи и дори понякога стеснително даваше предложения.

— Оня ден Джордж ми каза, че човешките същества винаги са се страхували от роботите. Докато това е така, съдебните и законодателните органи едва ли ще положат значителни усилия за тяхната защита. Не трябва ли да се направи нещо по отношение на общественото мнение?

Така че, докато Пол се занимаваше с проблема в съда, Джордж се изкачи на обществения подиум. Това му позволяваше да не се държи официално и дори понякога стигаше дотам, да облича дрехи от новия стил, които наричаше „драперии“.

— Само внимавай да не се препънеш в тях на сцената, татко — посъветва го Пол.

— Ще внимавам — отвърна унило Джордж.

При един случай той говори пред годишната конвенция на редакторите от холографните емисии на новини и между другото каза:

— Щом като по силата на Втория закон можем да изискваме от всеки робот неограничено подчинение във всяко отношение, без да се причинява вреда на човешко същество, тогава всяко човешко същество, всяко човешко същество има страхотна власт над всеки робот, всеки робот. По-специално, тъй като Вторият закон има предимство пред Третия, всяко човешко същество може да използва закона за подчинението, за да надвие закона за самосъхранение. Може да заповяда на всеки робот да се самоповреди или дори да се саморазруши по каквато и да е причина или дори без никаква причина. Справедливо ли е това? Така ли се отнасяме към животните? Дори неодушевеният предмет, който ни е служил вярно, има правото да иска да го зачитаме. А роботът не е безчувствен; не е животно. Може да мисли достатъчно добре, за да разговаря с нас, да спори и да се шегува. Можем ли да се отнасяме с тях като с приятели, можем ли да работим с тях и да не им отдадем някои от плодовете на това приятелство, част от придобивките на общата работа? Щом като човек има правото да дава всякакви заповеди на робота, като се изключи увреждането на човешки същества, той би трябвало да бъде достатъчно почтен, никога да не дава нареждане на робот, което уврежда робота, освен ако това се налага абсолютно от безопасността на човешкото същество. Голямата власт изисква и голяма отговорност и щом роботите имат три закона, с които се предпазват хората, нима е много да се иска хората да имат някой и друг закон, който да предпазва роботите?

Ендрю се оказа прав. Именно борбата за общественото мнение криеше ключа към съдилищата и законодателните органи и накрая бе приет закон, който определяше условията, при които бяха забранени заповеди за увреждане на роботи. В него всичко беше изключително усукано и наказанията за нарушението му бяха съвсем несъответствуващи, но принципът беше затвърден. Окончателното одобрение от Световното събрание бе прието в деня, когато почина Малка мис.