Читать «Време за писане» онлайн - страница 2

Ала не и Мордекай Симс. Ако той чакаше на тази опашка за автобус, щеше да изскача на пътя, за да погледне дали не се вижда в далечината някакъв признак за приближаващо се превозно средство, щеше да простенва, да вика и да ръкомаха, да подканя към масова демонстрация пред сградата на общината. Накратко, той щеше да изпразва адреналиновите си жлези.

Безброй пъти се е обръщал към мен със своите оплаквания, привлечен, както и мнозина други, от моето освежаващо излъчване на компетентност и разбиране.

— Аз съм зает човек, Джордж — ще каже бързо. Той винаги говореше бързо. — Срамен, скандален и престъпен е начинът, по който светът заговорничи срещу мен. Трябваше да се отбия в болницата за профилактични изследвания — бог знае защо, моят глупав доктор си мисли, че трябва да си изкарва парите от това — и ми казват да отида в 9.40 сутринта.

Отивам точно в 9.40, разбира се, а на въпросното гише стои надпис: „Отворено за пациенти от 9.30 часа“. Точно това пишеше, Джордж, на най-чист английски. Зад гишето обаче няма никой.

Погледнах часовника си и се обърнах към един, който гледаше доста гузно, за да бъде служител в болницата. „Къде е — питам го аз — онзи безименен злодей, който би трябвало да се намира зад това гише?“

„Още не е дошъл“, отговаря ми долният мошеник.

„Тук пише, че гишето се отваря за посетители в 9.30“.

„Рано или късно все някой ще се появи, надявам се“, ми отвръща оня с ужасяващо безразличие.

Това беше в крайна сметка болница. Аз може би умирах. Някой интересуваше ли се? Не! Изтичаше крайният срок за нещо, от което щях да спечеля доста пари, за да платя сметката на доктора (ако приемем, че нямах предвид нещо повече — да ги почерпя, което бе малко вероятно). Пукаше ли му на някого? Не! До 10.04 часа не се показа никой и когато се втурнах към гишето, онзи откачен дявол ме изгледа високомерно и отсече: „Трябва да си чакате реда!“

Мордекай бе пълен с такива истории — за асансьори, които пълзят съвсем бавно нагоре, докато той чака долу във фоайето; за хора, които обядват от 12 до 3.30 часа и започват четиридневния си уикенд в сряда, точно когато той има нужда да се консултира с тях.

— Не разбирам защо някой си е правил труда да измисля времето, Джордж — казваше той. — От това човек просто би могъл да напише роман за прахосничеството. Ако бих могъл да превърна часовете, които съм принуден да прекарвам в чакане заради удобството на всевъзможни дръзки негодници, във време за писане, аз бих могъл да увелича производителността си с около десет до двайсет процента. А нали разбираш и друго — че въпреки престъпната стиснатост на издателите, това би довело и до съответно увеличаване на доходите ми? Защо се бави тази мизерна сметка?