Читать «Океаните на Венера» онлайн - страница 4

Лъки беше възпитаван и обучаван с мисълта, че един ден сам трябва да стане член на същия този Научен съвет, чиито сила и функции го правеха най-важната, макар и все още малко позната институция в Галактиката.

Само преди една година, след завършване на академията, Лъки бе станал негов пълноправен член и се бе посветил на прогреса на човечеството и унищожаване враговете на цивилизацията. Той беше и вероятно още много години щеше да остане най-младия член на Съвета.

Все пак Лъки бе спечелил вече първите си битки. В пустините на Марс и сред слабо осветените скали на Астероидния пояс той се беше срещал със закононарушителите и бе триумфирал над тях.

Но войната с престъпността и злото не е краткосрочен конфликт. Сега Венера бе център на неприятностите. Те бяха смущаващи отчасти поради мъглявите подробности относно тях.

Председателят на Научния съвет Хектор Конуей хапеше долната си устна.

— Не съм сигурен дали това е сириусианска конспирация срещу Слънчевата конфедерация или е само дребен бандитизъм. Местните хора там са склонни да гледат сериозно на тази работа.

— Изпращал ли си някой от нашите експерти? — попита Лъки, който се беше върнал наскоро от Астероидите и го слушаше внимателно.

— Да, Евънс — отвърна Конуей.

— Лу Евънс ли? — попита отново Лъки и очите му светнаха от удоволствие. — Той бе един от моите другари по стая в Академията. Добър е.

— Наистина ли? Венерианската служба на Съвета е поискала отстраняването му, както и разследване по обвинение в корупция!

— Какво? — скочи ужасен Лъки. — Чичо Хектор, това е невъзможно!

— Искаш ли да отидеш там и сам да видиш?

— Ще отида! Велики звезди и малки астероиди! Аз и Бигман ще излетим веднага щом „Светкавичния Стар“ бъде готов за полет.

И сега Лъки гледаше замислено през люка в последния етап от полета си. Нощната сянка бе покрила Венера и от един час се виждаше само чернота. Всички звезди бяха закрити от огромното тяло на Венера.

После те отново излязоха на Слънце, но само за да се смени чернотата със сивота. Бяха твърде близо, за да видят планетата като цяло и дори облаците. Всъщност, те се намираха в самия облачен слой.

— Космос, колко щеше да ми е неприятно, ако трябваше да пилотирам кораб през тази мръсотия! — възкликна Бигман, който току-що бе избърсал устата си след приключването на един сандвич с пиле.

Крилата на кораба бяха в разгънато положение, за да се възползуват от атмосферата и в резултат на това имаше определена разлика в качеството на движение на кораба. Чувствуваше се напорът на ветровете и спускането и издигането на теченията.

Пътуващите в Космоса кораби не са пригодени за коварството на плътната атмосфера. Поради тази причина планети като Земята и Венера, обгърнати от дебели въздушни слоеве, се нуждаят от космически станции. До тези космически станции отиват корабите от дълбокия Космос. От станциите коустери с крила, които се разгъват и прибират, възсядат сложните въздушни течения към повърхността на планетата.