Читать «Пирати от астероидите» онлайн - страница 30

— Разбира се.

— Тогава да се качваме на кораба.

Предният край на пещерата без въздух, която служеше за хангар, се отвори навън веднага, щом бяха запалени двигателите.

— Радиоуправление — обясни Хенсън.

Корабът беше зареден с гориво и провизии. Той излезе плавно от своето леговище и се отправи в космоса с лекотата и свободата, възможни само там, където на практика липсват гравитационните сили. Лъки за пръв път видя астероида на Хенсън от космоса. Той хвърли бърз поглед на долината с изхвърлените консервени кутии, които блеснаха по-ярко от заобикалящите ги скали миг преди тя да мине в сянка.

— Кажете ми сега, нали сте син на Лорънс Стар? — попита отново Хенсън.

Лъки бе открил един добре зареден бластер и колан с кобур. Той вече го връзваше на кръста си, когато заговори.

— Казвам се Дейвид Стар — рече той. — Повечето хора ме наричат Лъки.

Серес е чудовище сред астероидите. Диаметърът му е близо петстотин мили и действителното средно тегло на един човек върху повърхността му цели два фунта. Формата му беше съвсем сферична и всеки, намиращ се в космоса на достатъчно близко разстояние до него можеше лесно да го вземе за внушителна планета.

Все пак, ако Земята беше куха, в нея можеха да се поберат четири хиляди тела с големината на Серес.

Бигман стоеше на повърхността на Серес. Фигурата му беше издута от скафандъра, наблъскан до пръсване с оловни тежести, а подметките на обувките му представляваха оловни плочи с дебелина един фунт. Това хрумване бе негово собствено, но съвсем безполезно. Той все още тежеше по-малко от четири фунта и всяко негово движение заплашваше да го изхвърли в космоса.

От пристигането си с бързия полет от Луната заедно с Конуей и Хенри той беше на Серес вече дни наред в очакване Лъки Стар да съобщи по радиото, че пристига. Гъс Хенри и Хектор Конуей се бяха изнервили от чакането, опасявайки се Лъки да не е загинал. Но Бигман го познаваше по-добре. Лъки бе в състояние да преодолее всяка пречка. Беше им го казал. Когато накрая съобщението от Лъки пристигна, той им го повтори.

Но тук, навън, върху замръзналата почва на Серес, с пустота между него и звездите, Бигман точно по същия начин почувства едно промъкващо се чувство на облекчение.

От мястото, където стоеше, той можеше да наблюдава директно купола на Обсерваторията, чиито по-ниски части потъваха малко зад близкия хоризонт. Съвсем логично тук бе разположена най-голямата обсерватория в Земната империя. В тази част на Слънчевата система, вътре в орбитата на Юпитер, планетите Венера, Земя и Марс имаха атмосфера и поради този факт слабо подхождаха за астрономически наблюдения. Въздухът, макар и толкова рядък като на Марс, пречеше и скриваше по-фините подробности, правеше образите на звездите да трепкат и общо взето проваляше нещата.

Най-големият безвъздушен обект от вътрешната страна на Юпитерианската орбита е Меркурий, но той е така близо до Слънцето, че обсерваторията в неговата полутъмна зона бе специализирана за слънчеви наблюдения. За това бяха необходими относително малки телескопи.