Читать «Пирати от астероидите» онлайн - страница 32

— Смяташ ли, че ще можеш да я стигнеш? — достигна до него подигравателният отговор и Бигман щеше да се пръсне на малки парченца, ако не бе забелязал спускащия се от хоризонта кораб.

Той побягна с огромни несръчни скокове около подравнената квадратна миля земя, която представляваше космодрума на астероида, опитвайки се да прецени точното място на приземяване на кораба.

Корабът кацна меко на повърхността, а когато въздушният шлюз се отвори и на изхода му се появи стройната, облечена в скафандър фигура на Лъки, Бигман радостно възкликна и с един дълъг скок се озова при него.

Конуей и Хенри бяха по-малко експанзивни при посрещането, но не по-малко радостни. Всеки от тях стисна ръката на Лъки, като че ли чрез непосредствения контакт искаше да се увери в реалността на плътта и кръвта, която виждат.

— Стойте — засмя се Лъки. — Дайте ми възможност да си поема дъх. Какво е станало? Не смятахте ли, че ще се върна?

— Слушай — каза Конуей, — би било по-добре да се съветваш с нас преди да осъществиш което и да е твое глупаво хрумване.

— Е, само ако хрумването не е твърде глупаво, моля, иначе няма да ми позволите да го осъществя.

— Все едно — каза Конуей. — За извършеното от теб мога да ти отнема позволителното за летене и още сега да те поставя под арест. Мога временно да те снема от длъжност. Мога дори да те изхвърля от Съвета.

— Кое от тези неща ще направиш?

— Нито едно от тях, млади глупако. Но може би ще ти счупя главата някой от тези дни.

— Ти няма да му позволиш, нали? — обърна се Лъки към Огъстъс Хенри.

— Честно казано, даже ще му помагам.

— Тогава предварително се предавам. Вижте, ето един господин, с когото бих желал да се срещнете.

До този момент Хенсън беше останал на заден план, очевидно забавлявайки се от взаимната размяна на глупости. Двамата по-възрастни членове на Съвета бяха твърде заети с Лъки Стар, за да забележат присъствието му.

— Доктор Конуей, доктор Хенри — каза Лъки, — това е господин Джоузеф П. Хенсън, човекът, чийто кораб използувах, за да се върна. Той много ми помогна.

Старият отшелник се здрависа с двамата учени.

— Предполагам, че може да не познавате доктор Конуей и доктор Хенри — каза Лъки.

Отшелникът поклати отрицателно глава.

— Е, те са важни служители в Научния съвет — продължи Лъки. — След като се нахраните и починете, ще поговорят с вас и съм сигурен, че ще ви помогнат.

Един час по-късно двамата членове на Съвета срещнаха Лъки с мрачни изражения на лицата. Доктор Хенри натъпка тютюн в лулата с малкия си пръст и запуши спокойно, докато слушаше разказа на Лъки за приключенията му с пиратите.

— Каза ли това на Бигман? — попита Хенри.

— Току-що отделих малко време да поговоря с него — отвърна Лъки.

— А той не ти ли бе обиден, загдето не си го взел със себе си?

— Не беше доволен — призна Лъки. Но мисълта на Конуей бе насочена в по-сериозно направление.

— Кораб сириусианска конструкция, а? — размишляваше той.

— Без съмнение — отвърна Лъки. — Поне имаме тази частична информация.