Читать «Пирати от астероидите» онлайн - страница 28

Айзък Азимов

— Снабдяват ли ви и с останалите провизии? — попита Лъки.

— Да. С вода, машинни части и други необходими неща.

— А вие какво правите за тях?

— Не много — отвърна отшелникът, изучавайки запаления край на пурата си. — Те ползуват този свят. Приземяват корабите си на него, а аз не ги издавам. Тук не влизат, а какво правят другаде върху скалата, не е моя работа. Не желая да знам. Така е по-безопасно. Понякога оставят тук хора, като вас сега и по-късно си ги прибират обратно. Мисля, че понякога спират за дребни ремонти. В замяна ме снабдяват с провизии.

— Всички ли отшелници снабдяват?

— Не зная. Може би.

— В такъв случай би било необходимо ужасно голямо количество провизии. Откъде ги вземат?

— Пленяват кораби.

— Не е достатъчно, за да снабдяват стотици отшелници и себе си. Искам да кажа, че това означава ужасно голямо количество кораби.

— Не зная.

— Не се ли интересувате? Тук вие живеете лек живот, но може би храната, която току-що ядохме е дошла от кораб, замръзналите тела на чийто екипаж обикалят някой друг астероид като човешки отпадъци. Никога ли не сте мислил по този въпрос?

— Вие си отмъщавате, загдето ви поучавах преди малко — болезнено се изчерви отшелникът. — Имате право, но какво мога да направя? Не съм зарязал и предал правителството. То ме заряза и предаде. За имотите ми на Земята се плащат такси. Защо тогава не съм защитен? Аз добросъвестно регистрирах този астероид в Земното извънсветско бюро. Той е част от Земния доминион. Имам неоспоримото право да очаквам защита срещу пиратите. Ако това не е предстоящо; ако моят източник на продоволствие каже хладно, че няма да ми достави нищо повече на каквато и да е цена, какво се предполага, че ще правя? Може би ще кажете, че бих могъл да се върна на Земята, но как ще изоставя всичко това? Тук имам свой собствен свят. Моите книги-филми, великата класика, която обичам. Имам дори копие на Шекспир; едно пряко заснемане на истинските страници от една древна печатна книга. Имам храна, пиене, уединение. Никъде във Вселената не бих могъл да намеря по-удобно място. Все пак, не мислете, че изборът ми е бил лесен. Имам субетерен предавател. Мога да се свързвам със Земята. Имам и малък кораб, който може да прави къси рейсове до Серес. Хората от астероидите знаят това, но ми вярват. Знаят, че нямам избор. Казах ви още когато дойдохте, че при тези обстоятелства съм техен съучастник. Помагам им. Това ме прави легален пират. Ако се върна, ще последва затвор, а вероятно и екзекуция. Ако ли пък не, ако ме освободят при условие, че мина на страната на правителството, хората от астероидите няма да забравят това. Ще ме намерят където и да отида, докато не ми бъде гарантирана от правителството пълна пожизнена защита.

— Изглежда като че ли сте тръгнал по лош път — каза Лъки.

— Дали? — попита отшелникът. — С подходяща помощ съм в състояние да получа тази защита.