Читать «Пирати от астероидите» онлайн - страница 29

Сега беше ред на Лъки.

— Не зная за какво говорите — каза той.

— Мисля, че знаете.

— Не ви разбирам.

— Ще ви дам един съвет-предупреждение срещу помощ.

— Аз не мога да направя нищо. Какъв е вашият съвет?

— Махайте се от астероида преди да са се върнали Антън и хората му.

— За нищо на света. Дойдох, за да се присъединя към тях, а не да си вървя в къщи.

— Ако не напуснете, ще останете тук завинаги. Ще останете като мъртвец. Те няма да ви включат в никой екипаж. Вие нямате квалификация, господине.

— За какво, по дяволите, говорите старче?

— Ето пак. Като се ядосате, ясно виждам това. Вие не сте Бил Уилямс, синко. Каква е родствената ви връзка с Лорънс Стар от Научния съвет? Не сте ли син на Стар?

7. КЪМ СЕРЕС

Лъки присви очи. Той почувства напрежение в мускулите на дясната си ръка, като че ли да посегне към бедрото, на което липсваше бластер, но в действителност не я помръдна.

Гласът му остана под строг контрол, когато попита:

— Чий син? За какво говорите?

— Сигурен съм в това. — При тези думи отшелникът се наведе напред и сграбчи ръката на Лъки. — Добре познавах Лорънс Стар. Беше ми приятел. Помогна ми веднъж, когато бях в нужда. А вие сте му одрал кожата. Не бих могъл да греша.

Лъки дръпна ръката си.

— Говорите неразбираемо — каза той.

— Слушай, синко. Може би за вас е важно да не издавате истинската си самоличност. Добре, няма да настоявам да ми се доверявате. Работил съм за пиратите и признах това. Но изслушайте ме все пак. Хората от астероидите имат добра организация. Може да им бъдат необходими седмици, но ако Антън ви заподозре, те няма да се спрат пред нищо, за да ви проверят из основи. Никакви фалшиви истории няма да ги заблудят. Те ще открият истината и ще научат кой сте. Бъдете сигурен в това! Ще се доберат до истинската ви самоличност. Напуснете, казвам ви! Напуснете!

— Ако бях този, който казвате че съм, старче, няма ли да си навлечете неприятности? — попита Лъки. — Доколкото схващам, вие ми предлагате да ползвам вашия кораб.

— Да.

— А какво ще правите, когато се върнат пиратите?

— Аз няма да бъда тук. Не разбирате ли? Искам да дойда с вас.

— И да оставите всичко, което имате тук ли?

Старецът се колебаеше.

— Да, това е трудно — каза накрая той. — Но никога не ще имам отново този шанс. Вие сте влиятелен човек. Би трябвало да сте. Вероятно сте член на Научния съвет. Тук сте със секретна мисия. Те ще ви повярват. Вие можете да ме защитите, да гарантирате за мен. Можете да предотвратите даването ми под съд. Виждате, че пиратите не са ми повлияли. Това ще бъде от полза за Съвета, млади човече. Ще им разкажа всичко, каквото знам за пиратите. Ще им сътруднича по всеки възможен начин.

— Къде държите кораба си? — попита Лъки.

— Значи сключихме сделката?

Корабът наистина беше малък. Двамата стигнаха до него в колона по един по тесен коридор. В скафандрите те отново представляваха странни фигури.

— Достатъчно близо ли е Серес, за да може да се улови от корабния телескоп? — попита Лъки.

— Всъщност да.

— Можете ли лесно да го разпознаете?