Читать «Фондация и Земя» онлайн - страница 97

Съветникът бе свел глава в размисъл. Накрая вдигна очи и каза:

— Може да съм направил добър избор, но трябва да съм убеден в него. Решението, което взех, е най-важното в историята на човечеството и не е достатъчно да е добро. Аз искам да знам, че то е такова.

— Какво повече ти трябва от това, което казах?

— Мисля, че ще го открия на Земята — в гласа му имаше някаква непоколебима убеденост.

— Голан, дискът на слънцето се показа — обади се Пелорат.

И наистина компютърът, зает със своите задачи и без да се интересува от дискусията, която се водеше около него, се бе приближавал на етапи до звездата и беше достигнал зададеното от Тривайз разстояние.

Намираха се все още извън равнината на еклиптиката и умната машина раздели екрана, за да покаже поотделно три малки вътрешни планети.

Най-близката имаше повърхност с температура в обхвата на течната вода, както и кислородна атмосфера. Тривайз изчака да се изчисли орбитата й и първото грубо приближение му се стори логично. Но не прекрати пресмятането, защото колкото по-дълго се наблюдаваше движението на планетата, с толкова по-голяма точност се определяха орбиталните й елементи.

След известно време той спокойно заяви:

— Планетата, която виждаме, е обитаема. Много вероятно е и да е обитавана.

— Ах! — възкликна Пелорат по детски радостно, доколкото иначе сериозният му вид му позволяваше това.

— Опасявам се обаче — продължи Тривайз, — че няма огромен спътник. Всъщност никакъв спътник не е засечен засега. Значи не е Земята. Поне ако се вярва на легендата.

— Не се притеснявай за това, Голан — каза Пелорат. — Аз подозирах, че тук няма да намерим Земята, още когато видях, че никой от газовите гиганти не притежава система от пръстени.

— Добре тогава — кимна Тривайз. — Следващата стъпка е да изследваме естеството на живота на планетата. От факта, че притежава кислородна атмосфера, можем да сме абсолютно сигурни, че на нея има растителен живот, но…

— И животински също — рязко каза Блис. — При това изобилен.

— Какво? — Тривайз се обърна към нея.

— Усещам го. Наистина, съвсем слабо от това разстояние, но планетата без съмнение е не само обитаема, а и обитавана.

33

„Далечната звезда“ беше в полярна орбита около Забранения свят, на достатъчно голямо разстояние, за да поддържа период на обиколка от малко повече от шест дни. Тривайз, изглежда, не бързаше да излезе от орбита.

— Тъй като планетата е обитаема — обясни той, — и тъй като според Дениадор на времето е била обитавана от хора с напреднала техника, представители на първата вълна заселници — така наречените космонити, — те може и да не хранят особено добри чувства към нас, хората от втората вълна, които сме ги изместили. Бих искал да се покажат, за да ги опознаем малко, преди да рискуваме с кацането.