Читать «Фондация и Земя» онлайн - страница 99

— Възможно е… Или пък е някаква уловка.

Влезе Блис и забелязвайки я с крайчеца на окото си, Тривайз кисело подхвърли:

— Да, ето ни отново тук.

— И аз това казвам — отвърна невъзмутимо геянката. — Все в същата орбита. Поне дотолкова разбирам.

Пелорат бързо се зае да разведрява обстановката:

— Голан е предпазлив, мила. Входните станции изглеждат празни и не сме сигурни какво означава това.

— Няма защо да се тревожим — заяви Блис равнодушно. — На планетата, около която кръжим, не се забелязват признаци на разумен живот.

Тривайз се обърна към нея — изненадано и гневно:

— Какво говориш? Ти твърдеше…

— Твърдях, че на планетата има животински живот и наистина е така, но кога и къде са те учили, че животински живот непременно означава човешки същества?

— Защо не го каза веднага?

— Защото от такова разстояние не можех да съм сигурна. Едва долавях вълните на животинска нервна дейност, но при тяхната интензивност нямаше начин да различа пеперудите от хората.

— А сега?

— Сега сме много по-близо и може да сте си помислили, че спя, но аз не спях, е, освен съвсем за кратко. Аз, ако мога да употребя една неособено точна дума, се вслушвах за някакъв признак на умствена дейност, достатъчно сложна, за да означава присъствие на интелигентност.

— И не я откри?

— Бих казала — отвърна Блис с явна предпазливост, че щом от това разстояние не долавям нищо, на планетата не може да има повече от няколко хиляди човешки същества. Ако се приближим, ще мога да определя с още по-голяма точност.

— Ами това променя нещата — рече Тривайз очевидно объркан.

— Предполагам! — сопна се Блис, тъй като сънливостта изглежда я правеше раздразнителна. — Вече можете да оставите тази работа с анализите на излъчването, умозаключенията и каквото там още сте вършили. Моите геянски сетива се справят със задачата много по-ефикасно и по-сигурно. Сега разбираш какво имам предвид, когато казвам, че е по-добре да си геянин, отколкото изолат.

Тривайз не отговори веднага, полагайки усилия да се овладее. Накрая продума с любезен, почти официален тон:

— Много съм ти задължен за информацията. Все пак трябва да разбереш, че — ще използвам едно сравнение — мисълта за предимството да притежавам по-остро обоняние не е достатъчен мотив да се откажа от своята човешка същност и да стана хрътка.

34

Когато слязоха под облачния слой и бавно заплаваха през атмосферата, Забраненият свят вече се виждаше. Изглеждаше странно — като прояден от молци.

Полярните области бяха заледени, както можеше да се очаква, но не и обширни. Планинските райони бяха голи, тук-там с глетчери, ала също неособено просторни. Имаше разпръснати и отделни пустинни места.

Ако наблюдателят се абстрахираше от всичко това, планетата обещаваше да е красива. Континенталните й области бяха доста големи, начупени, така че бреговата линия бе дълга и имаше богати крайбрежни равнини. Виждаха се пищни масиви от тропически и умерено по-ясни гори, опасани от зелени ливади — и въпреки туй всичко изглеждаше като проядено от молци.