Читать «Фондация и Земя» онлайн - страница 95
Айзък Азимов
— Изразът, който употребих, е просто форма на поздрав и не трябва да се приема буквално, както много добре знаеш — отговори Блис. — Къде сме? Само не казвай „в пилотската стая“.
— Скъпа Блис — рече Пелорат и протегна ръка към нея, — ние сме в периферията на планетната система на най-близкия от трите Забранени свята.
Тя се приближи до него и леко постави длан на рамото му, а неговата обгърна талията й.
— Не ще да е толкова забранен — прошепна геянката. — Нищо не ни е спряло още.
Тривайз обясни:
— Той е Забранен свят само защото Компорелон и останалите планети от втората вълна на заселничество умишлено са обявили тези от първата — космонитските — за забранена територия. Щом ние не се чувстваме обвързани с това споразумение, какво друго да ни спре?
— Космонитите, ако още съществуват, също може да са обявили световете от втората вълна за забранена територия. Фактът, че ние сме готови да ги посетим, още не означава, че те нямат нищо против.
— Вярно е — кимна Тривайз, — ако съществуват. Но засега дори не знаем дали има планета, на която живеят космонити. Дотук виждаме само обичайните газови гиганти. Два гиганта, и то неособено големи.
Пелорат го прекъсна:
— Но това съвсем не означава, че космонитският свят не съществува. Обитаемите планети са много по-малки и по-близо до слънцето и от такова разстояние трудно се различават. За да ги открием, трябва да направим микроскок навътре — явно беше много горд, че говори като стар космически пътешественик.
— В такъв случай — обади се Блис — защо не се движим към центъра?
— Още не — отвърна Тривайз. — Възложил съм на компютъра да проверява колкото се може по-отдалеч за някаква изкуствена конструкция. Ще се приближаваме към центъра на етапи — цяла дузина, ако е необходимо — и ще проверяваме на всеки един етап. Този път не искам да ни хванат в капан, както стана с Гея. Помниш ли, Янов?
— В такъв капан, скъпи ми Голан, можеш да се хващаш всеки ден. Той ми донесе Блис. — Историкът я погледна нежно.
Тривайз се ухили:
— Надяваш се на нова Блис всеки ден, така ли?
Пелорат като че се обиди, а геянката каза с нотка на раздразнение:
— Драги приятелю, или както там Пел упорито те нарича, можеш спокойно да навлизаш по-бързо към центъра. Докато съм с вас, няма да ни хванат в капан.
— Силата на Гея…
— …е способна да долавя присъствието на разум? Разбира се.
— Сигурна ли си, Блис? Разбирам, че ти е нужен повече сън, за да се възстановиш от усилията, които ти коства поддържането на контакт с основното ядро на Гея. Доколко мога да разчитам на снижените ти поради огромното разстояние възможности?
Тя се изчерви.
— Връзката е достатъчно силна.
— Не се засягай — рече Тривайз, — просто питам. Сега не ти ли се струва недостатък, че си Гея? Аз не съм Гея. Аз съм цялостен и независим индивид. Това значи, че мога да отида колкото далеч пожелая от моя свят и да си остана Голан Тривайз. Всичките ми способности, в степента, в която ги притежавам, са непроменени, където и да съм. Ако съм сам в космоса, на парсеци разстояние от човешки същества и, по някаква причина, без възможност да комуникирам с никого, да не виждам блясъка на нито една звезда на небето дори, аз ще си остана Голан Тривайз. Възможно е да не мога да оцелея и да умра, но ще умра като Голан Тривайз.