Читать «Фондация и Земя» онлайн - страница 93
Айзък Азимов
— Никой фокусник не може да предвижда бъдещето с векове напред.
— Прав си. Никой фокусник не може да направи това, което те кара да вярваш, че прави.
— Стига, Голан. Не се сещам за такъв фокус, който би ми позволил да предскажа какво ще се случи след пет века.
— Нито пък се досещаш за трика, който позволява на някого да прочете бележка, скрита в псевдотесеракта на борда на спътник без екипаж. Така или иначе, аз съм виждал човек, дето го прави. Хрумвало ли ти е, че Криптата на Времето, заедно с изображението на Хари Селдън, може да са измислени от правителството?
Пелорат изглеждаше погнусен от подобна възможност.
— Не биха го направили.
Тривайз скептично изсумтя.
— Щяха да ги хванат, ако опитат подобно нещо — настоя историкът.
— Никак не съм сигурен. Работата е там, че изобщо нямаме представа как действа психоисторията.
— Аз не знам как действа и компютърът, но знам, че действа.
— Е, има други хора, които знаят как действа. Какво би станало, ако никой не го знаеше? Тогава, спре ли по някаква причина, ще сме безпомощни. Както и ако психоисторията неочаквано престане да…
— Хората от Втората фондация познават механизмите на психоисторията.
— Откъде знаеш това, Янов?
— Така разправят.
— Всичко могат да разправят. А, ето, получихме отстоянието на звездата спрямо Забранения свят. Надявам се, че е съвсем точно. Да видим цифрите.
Той дълго ги гледа, като от време на време помръдваше устни, сякаш извършваше изчисления на ум. Накрая попита, без да вдига очи:
— Какво прави Блис?
— Спи, приятелю — отвърна Пелорат и добави някак оправдателно: — Тя има нужда от сън, Голан. Да се поддържаш като част от Гея през хиперпространството сигурно е доста енергоемко.
— Предполагам — кимна Тривайз и се обърна към компютъра. Постави ръце върху пулта и промърмори:
— Ще го накарам да направи няколко скока и да проверява данните след всеки пореден. После отдръпна дланите си и продължи:
— Сериозно говоря, Янов. Какво всъщност знаеш за психоисторията?
Пелорат го погледна изненадано.
— Нищо. Да си историк, какъвто съм донякъде аз, е на светлинни години по-различно от това да си психоисторик. Разбира се, помня двете фундаментални аксиоми на тази наука, но тях май всеки ги знае.
— Дори аз. Първото изискване за достоверността на статистическата обработка е броят на участващите в нея да е достатъчно голям. Но какво означава „достатъчно голям“?
— Данните сочат, че населението на Галактиката — отвърна Пелорат — е около десет квадрилиона, а вероятно и повече. Това положително е достатъчно голям брой участващи.
— Откъде знаеш?
— Защото психоисторията действа, Голан. Колкото и да я нищиш чрез логиката, психоисторията наистина действа.
— А второто изискване — каза Тривайз — е хората да не знаят за нея, за да не влияе тя на реакциите им. Хората обаче знаят…
— Знаят само, че съществува, приятелю. Това не се брои. Второто изискване всъщност е хората да не знаят за предвижданията на психоисторията и те действително не ги знаят — с изключение на членовете на Втората фондация, но те са частен случай.