Читать «Фондация и Земя» онлайн - страница 91

Старият образ се върна — не така тъмен, какъвто бе на картата, но шестте звезди бяха разположени както преди. И там, близо до центъра, имаше още една, която светеше по-ярко от останалите.

— Ето я — прошепна Пелорат със страхопочитание.

— Възможно е. Ще накарам компютъра да анализира спектъра й.

Последва доста дълга пауза, преди Тривайз да започне с обясненията:

— Спектрален клас С4, което значи по-тъмна и по-малка от слънцето на Терминус, но доста по-ярка от това на Компорелон. Никоя звезда от клас C не бива да бъде пропусната в галактическата карта на компютъра. Тъй като с тази случаят е точно такъв, разполагаме със сериозна индикация, че тя може да е слънцето, около което обикаля Забраненият свят.

Блис попита:

— Има ли някаква вероятност да се окаже, че липсва обитаема планета, която да се върти около тази звезда?

— Предполагам, че вероятност има. В такъв случай ще се опитаме да открием другите два Забранени свята.

— Ами ако и те са фалшива тревога? — упорстваше геянката.

— Тогава ще опитаме нещо друго.

— Какво например?

— Де да знаех — мрачно отвърна Тривайз.

ЧАСТ ТРЕТА

АВРОРА

VIII. ЗАБРАНЕНИЯТ СВЯТ

31

— Голан — обади се Пелорат. — Ще те притеснява ли, ако гледам?

— Ни най-малко, Янов — отвърна Тривайз.

— А ако задавам въпроси?

— Питай.

— Какво правиш в момента?

Тривайз отмести погледа си от екрана.

— Трябва да измеря разстоянието до всяка звезда, която тук изглежда близо до Забранения свят, за да определя колко близо е в действителност. Трябва да зная гравитационното й поле, а за това ми е нужна масата и разстоянието. Без тези данни не можем да сме сигурни, че ще направим чист скок.

— Как постигаш всичко това?

— Ами, координатите на всяка една звезда, която виждам, са в информационните банки на компютъра и могат да бъдат превърнати в координати по компорелонската система. А те, от своя страна, могат леко да се коригират съобразно реалното положение на „Далечната звезда“ в пространството спрямо слънцето на Компорелон — и това ми дава отстоянието на звездата. На екрана всички тези червени джуджета изглеждат едва ли не долепени до Забранения свят, но някои може да са по-близо, други по-далече. Необходимо ни е триизмерното им положение, разбираш ли?

Пелорат кимна и каза:

— Доколкото виждам, вече имаш координатите на Забранения свят…

— Да, но това не е достатъчно. Нужни са ми отстоянията на другите звезди с отклонение не повече от един процент. Тяхната гравитационна сила в района на Забранения свят е толкова слаба, че малка грешка не е от значение. Обаче слънцето, около което той евентуално обикаля, явно притежава изключително силно гравитационно поле и отстоянието му трябва да ми е известно с точност може би хиляда пъти по-голяма от тази при останалите звезди. Само координатите му няма да свършат работа.

— Тогава какво ще предприемеш?

— Измерваме привидното отстояние на Забранения свят — или по-скоро на неговото слънце — от три съседни звезди, които са толкова бледи, че е необходимо огромно увеличение, за да станат въобще различими. Приемаме, че тези три звезди са много отдалечени. После поставяме една от тях в центъра на екрана и скачаме в посока под прав ъгъл спрямо зрителната линия към Забранения свят на десета от парсека. Това можем спокойно да направим и без да знаем отстоянията на по-далечните слънца. Отправната звезда ще остане в центъра и след скока. Другите две, при положение, че всички са наистина много отдалечени, няма да изменят забележимо положението си. Забраненият свят обаче е достатъчно близо, за да промени видимото си положение с паралактично преместване. От размера на това преместване можем да определим отстоянието. Ако искам да се подсигуря, избирам други три звезди и повтарям процедурата.