Читать «Фондация и Земя» онлайн - страница 65

— Не. Стигам до подобно умозаключение, без да чувствам нужда да го проверявам. Във всеки случай тя не ми харесва особено.

— Удивително! Повечето мъже биха казали, че е привлекателна.

— Физически наистина е привлекателна. Въпреки туй на мен не ми харесва. Първо е твърде млада, в много отношения още почти дете.

— Значи предпочиташ зрели жени, така ли?

Тривайз замълча. Някакъв капан ли беше? После измърмори предпазливо:

— Достатъчно съм живял, за да познавам няколко зрели жени. Но това пък какво общо има с моя кораб?

— Забрави за момент своя кораб — отвърна Лизалор. — Аз съм на четиридесет и шест години и не съм омъжена. Някак си бях твърде заета, за да го направя.

— В такъв случай, според правилата на вашето общество, трябва досега да сте останала целомъдрена. Затова ли попитахте откога не съм имал секс? Искате да ви дам съвет? Ако е тъй, бих казал, че то не е като храната и водата. Не е приятно да си лишен от секс, но не е и невъзможно да се живее без него.

Министърът се усмихна и хищните искрици отново се появиха в очите й.

— Не ме разбирай грешно, Тривайз. Рангът има своите привилегии и една от тях е дискретността. Не съм пълна въздържателка. При все това компорелонските мъже са незадоволителни. Приемам факта, че моралът е безспорно благо, но той обременява нашия свят с такова чувство за вина, че мъжете стават неавантюристични, непредприемчиви, бавно започват, бързо свършват и въобще са непохватни.

Тривайз още по-предпазливо каза:

— С нищо не мога да променя положението.

— Да не намекваш, че вината е у мен? Че не съм възбуждаща?

Съветникът вдигна ръка.

— Изобщо не намеквам това.

— Тогава как би реагирал ти, ако ти се отдаде възможност? Мъж от един аморален свят, за когото се предполага, че е имал най-различни сексуални преживявания от всякакъв род, пришпорен от неколкомесечно принудително въздържание, макар през цялото време да е бил близо до очарователна млада дама. Как би реагирал ти в присъствието на личност като мен, зряла жена, каквито твърдиш, че харесваш?

— Бих се държал с уважението и благоприличието, подобаващи на вашия ранг и влияние — отвърна Тривайз.

— Не бъди глупак! — изсумтя министърът.

Ръката й се плъзна отдясно на талията. Бялата лента, която я опасваше, се разхлаби и размота от гърдите и шията.

Горната част на черната рокля сега падаше много по-свободно.

Тривайз седеше вкаменен. Откога ли се въртеше в главата й тази идея? Или всичко бе своеобразен подкуп, за да постигне онова, което не бе успяла със заплахи?

Горната част на роклята се свлече заедно с банелите. Министърът седеше с гордо презрение, изписано на лицето й, гола до кръста. Гърдите й бяха умалено издание на самата нея — масивни, твърди и съкрушаващо внушителни.

— Е? — каза тя.

Тривайз съвсем откровено възкликна:

— Великолепно!

— И какво ще направиш?

— Какво диктува моралът на Компорелон, госпожо Лизалор?

— Нима го засяга това мъжът от Терминус? Сега е важен вашият морал. Не чакай повече. Гърдите ми са студени и жадуват за топлина.

Тривайз се изправи и започна да се съблича.