Читать «Фондация и Земя» онлайн - страница 53

— И освен всичко останало — гласът на Блис изглеждаше малко писклив в сравнение с този на по-възрастната жена, — докога ще ни държите прави?

Министърът се вторачи невъзмутимо в Блис, после вдигна ръка и нареди:

— Три стола! Веднага!

Една странична врата се отвори и няколко мъже, облечени в обичайния мрачен компорелонски стил, с лек тръс изпълниха заповедта. Тримата пред бюрото седнаха.

— Ето — каза министърът със смразяваща усмивка, — сега по-удобно ли ви е?

Според Тривайз не им беше кой знае колко удобно. Столовете бяха без тапицерия, студени, с плоско седалище и облегалка, която изобщо не зачиташе формите на тялото.

— Защо сме тук? — попита той.

Министърът погледна към някакви документи, които лежаха на бюрото.

— Ще обясня веднага, щом се уверя във фактите. Вашият кораб е „Далечната звезда“ от Терминус. Така ли е, съветник?

— Да.

Министърът вдигна поглед.

— Аз използвах вашата титла, съветник. Бихте ли могли, като акт на вежливост, да използвате моята?

— „Госпожо министър“ ще бъде ли достатъчно? Или има още някаква титла?

— Няма, господине, и дори не е нужно да дублирате думите. „Министър“ е напълно достатъчно, а когато ви омръзне да го повтаряте, можете да го замените с „госпожо“.

— Тогава моят отговор на въпроса ви е: Да, министър.

— Капитан на кораба е Голан Тривайз, гражданин на Фондацията и член на Съвета на Терминус — всъщност, първа година съветник. Вие сте Тривайз. Вярно ли е всичко това, съветник?

— Да, министър. И тъй като съм гражданин на Фондацията…

— Не съм свършила още, съветник. Запазете възраженията си. Придружава ви Янов Пелорат, учен, историк и гражданин на Фондацията. Това сте вие, нали, д-р Пелорат?

Пелорат неволно се сепна, когато тя обърна пронизващия си поглед към него.

— Да, ми… — млъкна и започна отначало: — Да, министър.

Мица Лизалор решително сключи ръце.

— В доклада, който ми изпратиха, не се споменава за жена. Тази жена член ли е на корабния екипаж?

— Да, министър — отвърна Тривайз.

— Тогава се обръщам към нея. Вашето име?

— Наричат ме Блис — каза геянката със спокоен и ясен глас, — макар че цялото ми име е по-дълго, госпожо. Искате ли да го чуете?

— Засега ще се задоволя с Блис. Вие гражданка ли сте на Фондацията, Блис?

— Не съм, госпожо.

— На кой свят сте гражданка, Блис?

— Нямам документи, удостоверяващи гражданството ми на който и да било свят, госпожо.

— Нямате документи? — министърът си записа нещо на листата пред себе си. — Този факт е отбелязан. Какво правите на кораба?

— Пътник съм, госпожо.

— Съветник Тривайз или д-р Пелорат поискаха ли да видят документите ви, преди да се качите, Блис?

— Не, госпожо.

— Вие информирахте ли ги, че сте без документи?

— Не, госпожо.

— Каква функция изпълнявате на борда на кораба, Блис? Името ви отговаря ли на тая ваша функция?

Блис отвърна гордо:

— Аз съм пътник и нямам други функции.

— Защо притеснявате тази жена, министър? — намеси се Тривайз. — Какъв закон е нарушила?

Погледът на Лизалор се премести от Блис на Тривайз.