Читать «Фондация и Земя» онлайн - страница 52

Цветовете също бяха различни. В хипердрамите Трантор винаги се изобразяваше в невъзможно ярки тонове, а облеклото, ако човек го приемеше на доверие, изглеждаше съвършено непрактично и негодно. Всички тези цветове и труфила имаха за цел символично да покажат упадъка (задължителен възглед по това време) на империята и на Трантор в частност.

Стените бяха в отсенки на сивото, таваните — бели, дрехите — в черно, сиво и бяло. Доколкото Тривайз можеше да заключи, рядко се срещаше чисто черен костюм, още по-рядко чисто сив, и никога чисто бял. Шарките им обаче бяха различни, сякаш хората, лишени от цветове, все пак успяваха да намерят начин за изява на индивидуалността си.

Повечето лица бяха безизразни, другите — мрачни. Жените носеха къси коси; мъжете по-дълги, но опънати назад в опашки. Никой не поглеждаше другите, когато се разминаваха. Компорелонците излъчваха целеустременост, сякаш целият им ум бе зает с определена задача и за нищо друго нямаха време. Мъжете и жените бяха облечени по един и същ начин и само дължината на косата, изпъкналите гърди и широкият ханш издаваха разликата.

Тримата ги съпроводиха в един асансьор, който се спусна пет етажа надолу. Там слязоха и се озоваха пред някаква врата, на която имаше дискретен надпис с дребни бели букви на сив фон: „Мица Лизалор, минтранс“.

Компорелонецът, който ги водеше, докосна надписа и той просветна в отговор. Вратата се отвори и те влязоха.

Стаята беше голяма и полупразна. Голотата й вероятно бе предназначена да създаде впечатление за простор, който пък да демонстрира властта на обитателя.

Двама стражи стояха пред отсрещната стена с безизразни лица и очи, втренчени във влизащите. По средата на стаята имаше огромно бюро, поставено малко по-назад от центъра. Зад бюрото седеше, както би трябвало да се предположи, Мица Лизалор — едра, с гладко лице и тъмни очи. Две здрави и ловки ръце с дълги тъповърхи пръсти лежаха на плота.

Широките ревери на минтранса (министъра на транспорта, предположи Тривайз) ослепително се белееха на тъмносивия фон на костюма. Диагонално под реверите, на бюста й, се кръстосваха две също тъй бели ленти. Тривайз мислено отбеляза, че макар дрехата да бе скроена така, че да прикрива изпъкналостта на гърдите, белият хикс от своя страна привличаше вниманието към тях.

Министърът несъмнено беше от женски пол. Даже да се пренебрегнеха гърдите, издаваше я късата коса, както и чертите на лицето, макар да не носеше грим.

Гласът й също бе безспорно женски, плътен контраалт.

— Добър ден — каза тя. — Рядко имаме честта да бъдем домакини на мъже от Терминус. Както и на нерегистрирана жена — тя изгледа всички поред и накрая очите й спряха на Тривайз който стоеше изопнат и намръщен. — При това единият от мъжете е член на Съвета.

— Съветник на Фондацията — каза Тривайз, стремейки се гласът му да кънти. — Съветник Голан Тривайз с мисия от Фондацията.

— С мисия? — министърът вдигна вежди.

— С мисия — повтори Тривайз. — Защо сме третирани като углавни престъпници? Защо бяхме задържани от въоръжени стражи и доведени тук като затворници? Съветът на Фондацията, надявам се, разбирате, няма да се зарадва, когато научи за това.