Читать «Фондация и Земя» онлайн - страница 51

Когато компорелонците дойдоха съвсем близо, той с възмущение забеляза, че са въоръжени и изобщо не се опитват да го скрият. Напротив. Носеха бластери в кобури, окачени към връхната им дреха.

Един от тях пристъпи към Тривайз.

— Извинете, съветник — каза дрезгаво мъжът и разтвори палтото му с грубо движение. Пъхна опипващи ръце, които бързо зашариха нагоре-надолу по страните, гърба, гърдите и бедрата на Тривайз. Палтото също бе изтръскано и опипан. Самият той бе толкова шокиран от изненада, че си даде сметка че го претърсват, едва когато всичко свърши.

Пелорат, с увиснала брадичка и устни, свити в гримаса, бе подложен на същото унижение от другия компорелонец.

Третият се насочи към Блис, но тя не позволи да я докоснат. Някак си бе предугадила какво я очаква, защото отметна палтото си и за момент остана само по ефирните си дрехи въпреки свирещия вятър.

— Виждаш, че не съм въоръжена — каза геянката с леден тон, съответстващ на околната температура.

И наистина всички го виждаха. Компорелонецът разтърси връхната й дреха, все едно по теглото можеше да познае дали вътре е скрито оръжие, и се отдалечи

Блис отново облече палтото си, сгушвайки се в него, и за момент Тривайз се възхити от нейното държание. Той добре знаеше непоносимостта й към студа, но младата жена не бе допуснала и най-малко трепване, което можеше да я издаде, докато стоеше изправена по тънка блузка и панталони. (По-късно се запита дали в критичния момент не бе почерпила топлина от Гея.)

Единият компорелонец даде знак и тримата чуждоземци го последваха. Другите двама местни жители тръгнаха след тях. Малцината минувачи тю улицата дори не си направиха труд да погледнат какво става. Или бяха навикнали към подобни гледки, или, по-вероятно, умовете им бяха заети единствено от мисълта да се сврат някъде на топло.

Тривайз видя, че това, по което компорелонците се бяха изкачили, всъщност представляваше подвижна наклонена стълба. Сега шестимата се спуснаха заедно и влязоха през някакъв сложен почти като на космически кораб шлюз, очевидно предназначен да задържа топлината, а не въздуха.

И изведнъж се озоваха в просторна сграда.

V. БОРБА ЗА КОРАБА

17

Първото впечатление на Тривайз беше, че се намира сред декор за хипердрама — или, по-точно, за исторически роман от времето на империята. Декорът бе точно определен, с незначителни вариации (може би съществуваше само един и се използваше от всички продуценти на хипердрами), и представляваше огромния, опасващ цял свят град-планета Трантор в разцвета му.

Безкрайните пространства, трескавата суетня на пешеходците, малките коли, забързани по специално предназначени за тях алеи…

Съветникът вдигна поглед, едва ли не очаквайки да види и въздушни таксита сред тъмните сводести висини, но поне това беше спестено. Всъщност когато първоначалното му удивление премина, стана ясно, че сградата е много по-малка, отколкото човек би очаквал на Трантор. Това беше просто сграда, а не част от единен комплекс, простиращ се на хиляди мили във всички посоки.