Читать «Фондация и Земя» онлайн - страница 266

— Но всичко това съвсем спокойно би могло да се дължи и на твоята геянска етика, която, подозирам, Данил може би мъничко е позасилил. Хайде, Блис, нищо няма да спечелиш от емоционални реакции. Допусни, че успееш да отведеш Фалъм. Би ли могла да я закараш някъде, където ще е тъй щастлива, както е тук? Ще я върнеш ли на Солария, след като знаеш, че може безжалостно да я убият; ще я заведеш ли на някой пренаселен свят, където сигурно ще се поболее и ще умре; на Гея, където ще страда за Джемби; или ще предприемете безкрайно пътуване из Галактиката, при което тя ще си мисли, че всяка планета, на която попадате, е нейната Солария? И още — ще можеш ли да намериш някой друг, когото Данил да използва, за да бъде изградена Галаксея?

Блис тъжно мълчеше.

Малко плахо Пелорат протегна ръката си към нея.

— Виж — каза той, — аз се писах доброволец да дам моя мозък за сливане с Даниловия. Той обаче не го прие, защото съм бил твърде стар. Иска ми се да бе приел, ако това можеше да запази Фалъм за теб.

Блис пое ръката му и я целуна.

— Благодаря ти, Пел, но цената щеше да е прекалено висока — тя въздъхна дълбоко и опита да се усмихне. — Може би когато се върнем на Гея, в глобалния организъм ще се намери място за едно дете… и аз ще вкарам „Фалъм“ в сричките на името му.

Данил, сякаш осъзнал, че въпросът е уреден, се запъти към тях, а малката заподскача край него.

После се затича и стигна първа до тримата.

— Благодаря ти, Блис — изчурулика тя, — загдето ме доведе пак у дома при Джемби и се грижеше за мен, докато бяхме на кораба. Винаги ще те помня — после се хвърли в обятията на Геянката и двете силно се прегърнаха.

— Надявам се да си щастлива — рече Блис. — Аз също ще те помня, мила Фалъм — и с нежелание я пусна. Хлапето се обърна към историка:

— Благодаря и на теб, Пелорат, че ми даваше да чета твоите книгофилми — сетне без нито дума повече и след моментно колебание протегна тънката си момичешка ръка към Тривайз. Той я пое за миг и я пусна.

— Късмет, Фалъм — измърмори съветникът.

Данил каза:

— Благодаря на всички ви, господа и госпожо, за онова, което — всеки по своему — направихте. Сега можете да си вървите, тъй като вашето търсене приключи. Що се отнася до собствената ми работа, тя също ще приключи доста скоро и, надявам се, успешно.

Блис обаче го спря:

— Чакай, още не сме свършили. Не знаем дали Тривайз продължава да е на мнение, че подходящото за човечеството бъдеще е Галаксея, а не огромният конгломерат от изолати.

— Той вече изясни това преди малко, мадам — напомни роботът. — Решил е в полза на Галаксея.

Устните на Блис се свиха.

— Предпочитам да го чуя от него. Кое от двете ще предпочетеш, Тривайз?

Съветникът спокойно се усмихна:

— А ти, Блис, кое желаеш да бъде? Ако не избера Галаксея, може би ще си върнеш Фалъм…

Блис решително тръсна глава.

— Аз съм Гея. Трябва да узная твоя избор и основанията за него заради самата истина, а не поради нещо друго.