Читать «Фондация и Земя» онлайн - страница 265

— Привиках я обратно.

Блис се завръщаше с пружинираща и щастлива походка.

Пелорат конвулсивно се изправи на крака.

— Блис! О, не!

— Не се паникьосвайте, докторе — каза Данил. — Аз не мога да използвам Блис. Това би ме сляло с Гея, а вече ви обясних, че трябва да остана независим от нея.

— Но в такъв случай — объркано поде историкът — кой…

Не довърши, защото в този момент съветникът, гледайки крехката фигурка, която тичаше след Блис, каза:

— Янов, роботът през цялото време е търсил Фалъм.

103

Геянката приближи усмихната и очевидно в състояние на дълбоко задоволство.

— Не успяхме да излезем извън имението — рече тя, — но всичко ми напомня за Солария. Фалъм, разбира се, е убедена, че това наистина е нейната планета. Попитах я дали не мисли, че Данил изглежда по-различен от Джемби — все пак Джемби беше метален — а детенцето ми каза: „Не, не истински.“ Не зная какво имаше предвид с това „не истински“.

Тя погледна към поотдалечилата се Фалъм, която сега свиреше на флейта за печалния Данил, а той кимаше в такт с музиката. Звуците долитаха до тях — високи, чисти и сладостни.

— Знаехте ли, че когато напуснахме кораба, тя е взела флейтата със себе си? — попита Блис. — Подозирам, че още малко и няма да можем да я откъснем от робота.

Забележката й бе посрещната с неловко мълчание и това я накара да изгледа тревожно двамата мъже.

— Какво има?

Тривайз учтиво посочи с ръка Пелорат. От него зависи, говореше жестът му. Историкът се прокашля и рече:

— Блис, аз всъщност мисля, че Фалъм ще остане за постоянно с Данил.

— Нима? — намръщи се Геянката и като че се накани да тръгне към хлапето, но любимият й я хвана за ръката.

— Блис, миличка, не бива. Той е по-могъщ дори от Гея, а Фалъм трябва да остане с него, за да може Галаксея да се осъществи. Чакай да ти обясня, а ти, Голан, ако обичаш, ме поправяй, объркам ли нещо.

Младата жена изслуша разказа му и ведрото й изражение се смени с гримаса, твърде близка до отчаянието.

Тривайз се опита да демонстрира здрав разум.

— Блис, сега виждаш как стоят нещата. Детето е космонит, а Данил е бил конструиран и сглобен от космонити. То е отгледано в имение, което е празно като това тук, от един робот, без да познава никого другиго. Има преобразувателни способности, от които роботът се нуждае. Фалъм ще живее още три-четири века, а туй време може би ще е достатъчно за основаването на Галаксея.

С пламнали бузи и влажни очи Блис промълви:

— Предполагам, че роботът е насочвал нашето пътуване към Земята по такъв начин, че да ни накара да минем през Солария, за да вземем детето и той да може да го използва.

Съветникът сви рамене.

— По-вероятно е просто да е разчитал на случайността. Не мисля, че в момента способностите му са толкова големи, та да може да ни води като кукли през хиперпространствени разстояния.

— Не. Било е целенасочено. Той се е постарал да се почувствам толкова силно обвързана с детенцето, че да го взема с нас, за да не бъде убито, и да го защищавам дори от теб, когато ти проявяваше единствено отвращение и се дразнеше, че е на кораба.