Читать «Фондация и Земя» онлайн - страница 262

— Трябваше да се досетя — измърмори Тривайз. — Знаеш ли, започвам да вярвам, че наистина си на двадесет хиляди години.

— Благодаря ви, сър.

— Почакай малко — обади се Пелорат. — И аз, струва ми се, започвам да схващам нещо. Ти самият, Данил, не представляваш ли част от Гея? Не си ли разбрал тъкмо по тоя начин за кучетата на Аврора? Чрез Блис?

— В известен смисъл сте прав, сър — отвърна роботът. — Аз съм свързан с Гея, макар да не съм част от нея.

Съветникът вдигна вежди.

— Това ми звучи като версията на Компорелон — света, който посетихме веднага след като напуснахме Гея. Компорелонците твърдяха, че не са част от Фондационната конфедерация, а са само асоциирани към нея.

Данил бавно кимна.

— Предполагам, че аналогията е подходяща, сър. Като свързан с Гея мога да осъзнавам това, което осъзнава и тя — въплътена например в личността на тази жена Блис. Гея обаче не осъзнава онова, което аз съзнавам, така че запазвам свободата на действията си. Подобна свобода ще ми е необходима, докато планетата не се стабилизира окончателно.

Тривайз се вгледа внимателно в робота и рече:

— А използва ли долавяното чрез Блис, за да влияеш на събитията при нашето пътуване и да ги насочваш, както ти е изгодно?

Данил въздъхна по странно човешки начин.

— Не бих могъл да направя много, сър. Законите на роботиката почти винаги ми пречеха. Все пак облекчих товара върху ума й, като поех малка част от допълнителната отговорност, за да може тя да се справи с вълците на Аврора и соларианския космонит по-експедитивно и с по-малко вреда за себе си. В добавка повлиях чрез нея на жената от Компорелон и на другата от Нова Земя така, че те да погледнат на вас достатъчно благосклонно и да можете да продължите пътуването си.

Съветникът се усмихна малко насилено.

— Трябваше да се сетя, че не е било заради мен.

Данил прие констатацията без печалното й самоподценяване.

— Напротив, сър — каза той, — до голяма степен беше именно заради вас. И двете жени още отначало ви гледаха благосклонно. Аз просто подсилих вече съществуващите импулси — това е кажи-речи всичко, което може да се направи при ограниченията, налагани от законите на роботиката. Точно поради тях — както и по някои други причини, признавам го — съумях да ви докарам тук толкова трудно и благодарение на непряка намеса. На няколко пъти ме грозеше сериозна опасност да ви загубя.

— Е, сега съм тук — рече Тривайз. — Какво желаеш от мен? Да потвърдя решението си в полза на Галаксея?

Безизразното лице на Данил някак си успя да придобие отчаян вид.

— Не, сър. Само решението вече не е достатъчно. Повиках ви, доколкото ми позволяват силите при сегашното ми състояние, заради нещо далеч по-безнадеждно. Аз умирам.

102

Може би поради разговорния тон, с който го съобщи, или понеже един жизнен път от двадесет хиляди години, възприет през очите на човек, осъден да живее не повече от половин процент от този период, прави смъртта да не изглежда като трагедия, но във всеки случай, у Тривайз не се породи особено съчувствие.

— Да умреш? Може ли една машина да умре?