Читать «Фондация и Земя» онлайн - страница 260

Данил претегли за момент казаното и съвсем спокойно възрази:

— Това не е вярно, господа. Илайджа Бейли съществуваше наистина и беше един-единствен човек. Не зная какво разправят за него вашите легенди, но исторически факт е, че Галактиката може би никога нямаше да бъде заселена, ако не беше той. В негова памет аз направих всичко по силите си, за да спася каквото мога от Земята, след като тя взе да става радиоактивна. Моите другари роботи бяха разпределени из Галактиката така, че да са в състояние да повлияят — тук или там — на някой подходящ човек. По едно време дори успях да подредя нещата тъй, че да започне рециклиране на земната почва. Доста по-късно подхванах тераформирането на онзи свят, обикалящ около съседната звезда, която сега се нарича Алфа. Нито в единия, нито в другия случай обаче постигнах истински успех. Така и не можах да повлияя на човешките умове точно както аз исках, понеже винаги съществуваше възможност да причиня вреда на индивидите, чиито умове манипулирах. Разбирате ли, бях обвързан — и съм обвързан и до ден-днешен — от законите на роботиката.

— Да?

Не бе нужно да си същество с менталната мощ на Данил, за да доловиш недоумението в този въпрос.

— Първият закон, сър — продължи той, — гласи: „Роботът не може да причини вреда на човека или с бездействието си да допусне на човека да бъде причинена вреда.“ Вторият закон е: „Роботът е длъжен да се подчинява на заповедите, давани му от хората, освен ако такава заповед противоречи на Първия закон.“ Третият закон е: „Роботът е длъжен да се грижи за собствената си безопасност, освен когато тази грижа противоречи на Първия или Втория закон.“ Естествено, аз ви излагам тези постулати, доколкото ми позволява езикът. В действителност те представляват сложни математически конфигурации на нашите позитронни мозъчни връзки.

— Трудно ли ти е да се съобразяваш с тези закони?

— Длъжен съм, сър. Първият има абсолютна сила, която почти забранява използването на каквито и да било ментални способности. Когато работиш с цялата Галактика, малко вероятно е действията ти да не причинят никакви вреди. Винаги отделни хора, а може би и големи групи, рискуват да пострадат, така че един робот трябва да избира минималната вреда. В добавка сложността при изчисляването на различните варианти е такава, че трябва доста време, за да се предпочете най-добрият, а дори и тогава не можеш да бъдеш съвсем сигурен.

— Разбирам — кимна Тривайз.

— През цялата галактическа история аз се опитвах да намалявам най-болезнените последици от борбите и катастрофите, които непрекъснато се вихрят в Галактиката. Понякога може и да съм успявал до известна степен, обаче ако познавате своето собствено минало, ще сте наясно, че не е било особено често, още по-малко пък — напълно.

— Колкото до това, известно ни е — криво се усмихна съветникът.

— Точно преди края си Жискар измисли един закон на роботиката, който обезсилваше дори Първия. Нарекохме го „Нулевият закон“, тъй като не можахме да измислим друго име, което да носи някакъв смисъл. Нулевият закон гласи: „Роботът не може да причини вреда на човечеството или с бездействието си да допусне на човечеството да бъде причинена вреда.“ Това автоматично означава, че Първият трябва да се измени така: „Роботът не може да причини вреда на човека или с бездействието си да допусне на човека да бъде причинена вреда, освен ако това противоречи на Нулевия закон.“ Подобни изменения трябва да се направят и във Втория и Третия закони.