Читать «Фондация и Земя» онлайн - страница 185
Айзък Азимов
— Щом сме в библиотека — натърти Тривайз, — трябва да има някакви четци, а това устройство ми изглежда подходящо.
Много предпазливо избърса прахта от екрана и с облекчение констатира, че от каквото и да беше направен, той не се разпадна при допира. Леко раздвижи един след друг управляващите клавиши. Нищо не се случи. Опита втори четец, трети — все същият отрицателен резултат.
Не беше изненадан. Дори апаратът да бе се запазил здрав в продължение на двадесет хилядолетия в разредената атмосфера и да бе абсолютно устойчив на водни пари, оставаше въпросът със захранването. Съхраняваната енергия намира начин да изтече, независимо какво се прави, за да бъде задържана — още един аспект на всеобхватния и неумолим втори закон на термодинамиката.
Пелорат беше зад гърба му.
— Голан?
— Да.
— Открих един книгофилм…
— Какъв?
— Мисля, че е история на космическите полети.
— Идеално, но едва ли ще има полза от него, ако не накарам този четец да проработи — от безсилие ръцете му се свиха в юмруци.
— Можем да вземем филма на кораба.
— Няма да знам как да го приспособя към нашия четец. Едва ли ще се побере, а и положително е несъвместим със сканиращата система.
— Но, Голан, необходимо ли е всичко това? Ако…
— Необходимо е, Янов. Не ме прекъсвай. Опитвам се да реша какво да правя. Мога да опитам да заредя четеца с енергия. Възможно е да му трябва само толкова.
— Откъде ще вземеш енергия?
— Ами… — Тривайз извади оръжията си, погледна ги, после върна бластера в кобура. Отвори невронния камшик и провери показателя на заряда. Беше на максимум.
Просна се по очи на пода, пресегна се зад четеца (продължаваше да смята, че е такъв) и го бутна напред. Апаратът помръдна малко и той проследи движението му.
Захранването трябваше да идва по някой от тези проводници и положително това беше кабелът, който излизаше от стената. Нямаше видим щепсел или куплунг. (Лесно ли е да се справя човек с непозната древна култура, в която и най-простите неща са неузнаваеми!)
Подръпна леко кабела, после малко по-силно. Завъртя го на една страна, сетне на друга. Натисна стената в близост до него и кабела в близост до стената. Насочи вниманието си, доколкото можеше, към полускрития гръб на апарата, но нищо от онова, което бе успял да направи досега, не свърши работа.
Подпря се с ръка на пода, за да се изправи, и ставайки, повлече със себе си и проводника. Нямаше ни най-малка представа какво бе сторил, за да го откачи.
Не изглеждаше прекъснат или изтръгнат. Краят бе съвсем гладък, също както и мястото на стената, където допреди секунда бе прикрепен.
Пелорат тихо се обади;
— Голан, мога ли…
Съветникът махна безапелационно с ръка:
— Не сега, Янов, моля те!
Изведнъж забеляза, че зеленият материал е запълнил гънките на лявата му ръкавица. Сигурно бе попаднал на мъх зад четеца и го бе размазал. Ръкавицата бе възвлажна, но изсъхна буквално пред очите му и зеленикавото петно стана кафяво.