Читать «Фондация и Земя» онлайн - страница 108

Сега!

Със сигурност постави личен рекорд за рязък старт и въпреки това беше на косъм. Усети щракване на челюсти край петата си и за момент те дори го задържаха, докато зъбите не се приплъзваха върху твърдия керамоид.

Не беше особено ловък в катеренето по дървета. Не се бе качвал на дърво сигурно от десетгодишен, а и тогава, доколкото си спомняше, не блестеше с особени успехи. В настоящия случай обаче стволът не беше съвсем отвесен, а кората бе чвореста и той имаше къде да се хване. Още повече, че го гонеше свирепа нужда, а е удивително какво може да направи човек, притиснат от обстоятелствата.

Озова се седнал на един чатал десетина метра над земята. В момента не си даваше сметка, че си е одраскал ръката и от нея капе кръв. В основата на дървото седяха пет огромни песа, загледани нагоре с изплезени езици, и търпеливо чакаха.

А сега — какво?

37

Известно време Тривайз не беше в състояние да разсъждава логично. Мислите му сякаш проблясваха хаотично една през друга и ако можеха да бъдат подредени, щяха да изглеждат горе-долу така:

Блис твърдеше, че при тераформирането на една планета хората създават екологично неравновесие, което могат да крепят само с безкрайни усилия. Заселниците например никога не са водили със себе си по-едри хищници. Малките обаче не са могли да избегнат. Насекоми, паразити, дори птици, земеровки и така нататък.

Стряскащите животни от легендите и мъглявите литературни съчинения — тигри, мечки гризли, китове-убийци, крокодили? Кой би ги пренасял от свят на свят, дори да имаше смисъл? И къде то би имало смисъл?

Това означаваше, че хората бяха единствените по-големи хищници и на тях се падаше да пробират онези растения и животни, които, оставени сами на себе си, биха се задушили в собствените си свръхпопулации.

И ако по някакъв начин хората изчезнеха, трябваше да ги заместят други хищници. Но кои? Най-едрите и толерирани още от дълбока древност бяха кучетата и котките — опитомени и живеещи от човешкото благоволение.

Ако обаче хората ги нямаше, за да ги хранят? Тогава те трябва сами да си търсят прехраната — за оцеляването си и, в интерес на истината, за оцеляването на вида, с който засищат глада си и чиято популация трябва да се контролира.

И така, кучетата — всичките им разновидности — ще се размножават: големите ще нападат оставените без надзор тревопасни, по-малките ще ловят птици и гризачи. Котките ще ходят на лов през нощта, както кучетата през деня; първите — поединично, вторите — на глутници.

И вероятно по пътя на еволюцията в крайна сметка ще се създадат нови видове, за да запълнят допълнителни екологични ниши. Дали някои кучета няма да развият земноводни способности, за да могат да се хранят с риба? А някои котки да започнат да се задържат за известно време във въздуха и да ловят по-тромавите птици?