Читать «Фондация и Земя» онлайн - страница 107

От този контакт бе останал с твърдото убеждение, че по някаква причина, известна само на кучешкия разсъдък и невероятната способност да се анализират миризми, той е неизменен обект на преданост.

Затова когато първоначалната му изненада премина, Тривайз разгледа кучето без особена тревога. Беше едро животно — високо и стройно, с дълги крака. Гледаше го втренчено, без видими признаци за обожание. Устата му бе леко отворена, което можеше да се приеме като усмивка за добре дошъл, но зъбите вътре бяха толкова големи и страшни, че той сто на сто би се чувствал по-удобно, ако кучето не беше пред очите му.

Тогава му хрумна, че то никога не е виждало човек, също както и безброй поколения преди него. Вероятно бе не по-малко изненадано и озадачено от внезапната поява на пришълеца, колкото Тривайз от неговата. Той поне бе разбрал веднага с кого си има работа, докато кучето нямаше дори това преимущество. Бе все още объркано и може би разтревожено.

Естествено, нямаше да бъде безопасно да остави едно животно с такива зъби в състояние на тревога. Трябваше веднага да установи приятелство.

Той се приближи съвсем бавно и без резки движения. Протегна ръка, готов да позволи да го подушат, като издаваше нежни, успокояващи възклицания от рода на „добро кученце“, което в случая му изглеждаше крайно конфузно.

Без да сваля очи от Тривайз, кучето отстъпи една-две крачки назад, сякаш не му се доверяваше. После горната му устна се сгърчи, зъбите му се оголиха и от гърлото му се изтръгна дрезгаво ръмжене. Въпреки че съветникът никога не се бе срещал с подобно поведение, нямаше как да го изтълкува другояче освен като враждебно.

Затова той замръзна на място. С крайчеца на окото си забеляза някакво странично движение и бавно извърна глава. Още две кучета се приближаваха към него. Видът им бе също толкова убийствен като на първото.

Убийствен? Това прилагателно му хрумна едва сега и ужасната му уместност го шокира.

Сърцето му изведнъж заби силно. Пътят към кораба бе блокиран. Не можеше да бяга напосоки, защото тези дълги и многобройни кучешки крака щяха да го стигнат след броени метри. Ако вместо да отстъпи използваше бластера, докато застреля едното, другите две сигурно щяха да се нахвърлят върху му. А в далечината зърна и още няколко. Комуникираха ли по някакъв начин? На глутници ли ловуваха?

Той бавно се отмести вляво, в посоката, в която — все още — имаше свободен изход. Бавно. Бавно.

Кучетата се придвижваха едновременно с него. Убеден беше, че единственото, което го спасява от незабавно нападение, е фактът, че те никога не са виждали или подушвали подобно същество. Нямаха установен стереотип на поведение за такъв случай.

Бягството, разбира се, би представлявало нещо познато за кучетата. Щяха да знаят какво да сторят, ако индивид с ръста на Тривайз демонстрира страх и побегне. И те ще побягнат. По-бързо.

Той продължаваше да се промъква странешком към едно дърво. Изпитваше дивото желание да се качи нависоко, където зверовете не ще могат да го последват. Те също се придвижваха с тихо ръмжене и скъсяваха разстоянието. И трите бяха вперили втренчени погледи в него. Още две приближаваха към тях, а по-надалеч се мяркаха и други. В един момент той трябваше да спринтира. Не биваше да го отлага твърде дълго, нито да побегне прекалено рано. И двете грешки можеха да се окажат фатални.