Читать «Острието на Фондацията» онлайн - страница 93
Айзък Азимов
Много внимателно и безкрайно деликатно той заизследва ума й — по-скоро усещайки го, отколкото наистина да го докосва — сякаш поставяше ръката си върху полиран метал, без да оставя отпечатъци. За нея учен означаваше човек, който винаги чете книги. Нямаше и най-смътна идея защо се четат книгите. Мисълта да бъде учен извикваше в нейния ум картината на всекидневната й работа — изпълняване на нечии поръчки, готвене, чистене, следване на заповеди — но вършена в Университета, където щеше да има достъп до книги и време да ги чете и по някакъв неясен начин щеше „да се изучи“. Всичко се свеждаше до това, че тя искаше да бъде слугиня — негова слугиня.
Гендибал се намръщи. Слугиня демянка — и то простовата, лишена от грация, необразована, почти неграмотна. Немислимо.
Би трябвало просто да я отпрати. Все ще се намери някакъв начин така да пригоди желанията й, че да я накара да се съгласи да бъде фермерка, някакъв способ, който да не остави следа, такава намеса, че дори Деларми да не може да протестира. А ако е изпратена от Деларми? Да не би всичко туй да е сложен план той да бъде подлъган да се набърка в един демски ум с цел компрометиране и подлагане на импийчмънт?
Смешно. Наистина има опасност да стане параноичен. Нейде в простичките ластари на неразработения й ум църцори ментално поточе, което трябва да бъде отклонено. Ще е необходим съвсем слаб натиск.
Това е против буквата на закона, ала няма да предизвика никаква вреда и никой никога няма да забележи.
Той замря.
Назад. Назад. Назад.
Космосе! За малко да го пропусне!
Дали не е жертва на илюзия?
Не! Сега, след като бе му обърнал внимание, го виждаше съвсем ясно. Най-мъничкото ластарче беше изместено по аномален начин. И въпреки това толкова деликатно, без никакви усложнения.
Гендибал изплава от ума й и меко каза:
— Нови.
Очите й дойдоха на фокус.
— Да, учителю?
— Ти можеш да работиш с мен. Ще те направя учен…
Очите й заблестяха и тя сякаш се изпълни с радост.
— Учителю…
Гендибал незабавно го долови. Канеше се да се хвърли в краката му. Сложи ръце на раменете й и я стисна здраво.
— Не мърдай, Нови. Стой на място… Стой!
Със същия успех би могъл да говори на полуобучено животно. Щом видя, че заповедта е стигнала до съзнанието й, я пусна. Още усещаше твърдите мускули в горната част на нейните ръце.
— Ако искаш да станеш учен — рече той, — трябва да се държиш като такъв. Това значи винаги да бъдеш тиха, винаги да говориш меко, винаги да вършиш каквото ти кажа. И да се опитваш да се изразяваш като мен. Освен това ще трябва да се виждаш и с други учени. Ще се изплашиш ли?
— Аз не ще бъдеш изплашиш… изплашена, учителю, ако ти бъдеш с мен.
— Ще бъда с теб. Но сега първо трябва да ти намеря стая, да уредя да ти определят умивалня, място в трапезарията, а също и дрехи. Ще трябва да носиш по-подходящи за един учен дрехи, Нови.
— Тези бъдеш всичките… — започна отчаяно тя.
— Ще ти дадем други.
Очевидно ще се наложи да намери някоя жена, която да уреди да й дадат нови дрехи. Плюс това — да научи демянката на основите на личната хигиена. В края на краищата, въпреки че носеше вероятно най-хубавите си одежди и явно се бе издокарала, тя все още излъчваше специфична, леко неприятна миризма.