Читать «Острието на Фондацията» онлайн - страница 85

Деларми съзнаваше, че я гледат и че няма друг избор, освен да посрещне трудното положение. Всъщност тя и не искаше да избегне проблема. През цялата история на Втората фондация нито един Първи говорител не бе подлаган на импийчмънт за погрешен анализ (а зад този термин, който бе измислила като прикритие, се криеше чисто и просто некомпетентност). Сега подобен импийчмънт ставаше възможен. Тя нямаше да пропусне момента.

— Първи говорителю! — меко рече Деларми, а тънките й безцветни устни станаха още по-неразличими сред общата белота на лицето. — Ти сам каза, че нямаш никакво основание за своето мнение и психоисторическият математически апарат не е показал нищо. Да не би да искаш да вземем жизнено важно решение на основата на едно мистично усещане?

Първият говорител вдигна очи и челото му се покри с бръчки. Съзнаваше, че всички около Масата са затворили умовете си, и разбираше какво означава това. Студено поясни:

— Аз не скрих липсата на доказателства. Не съм ви представил нищо фалшиво. Това, което споделих, бе силното интуитивно усещане на Първи говорител с десетилетен опит, прекарал почти целия си живот във внимателен анализ на Плана на Селдън.

Той се огледа с гордата непреклонност, която тъй рядко демонстрираше, и един по един менталните щитове се размекнаха и отпаднаха. Последен (когато се обърна и се втренчи в нея) отпадна щитът на Деларми.

С обезоръжаваща откровеност, която изпълни ума й, сякаш там никога не бе имало нещо друго, тя заяви:

— Разбира се, аз приемам твоята декларация, Първи говорителю. Въпреки това обаче смятам, че може би ще пожелаеш да преосмислиш нещата. Като осъзнаваш сега, след като вече изрази срам, че си се облегнал изцяло на интуицията си, не би ли желал твоите забележки да бъдат заличени от протокола — ако, по собствената ти преценка, те би трябвало да…

И тук се вряза гласът на Гендибал:

— Какви са тия забележки, дето трябва да бъдат Заличени от протокола?

Всички очи се извъртяха едновременно. Ако не бяха издигнали менталните си щитове през критичните мигове малко преди това, със сигурност щяха да усетят идването му.

— С вдигнати щитове само преди миг? И никой не Осъзнава, че аз влизам? — язвително попита Гендибал. — Ама че пазарско сборище има днес край Масата. Не бяхте ли нащрек за моето пристигане? Или наистина очаквахте, че няма да дойда?

Това избухване беше въпиещо нарушение на правилата. Достатъчно бе, че Гендибал е закъснял. Да влезе след това, без да го обяви, беше още по-лошо. А да Проговори, преди Първият говорител да е дал да се разбере, че е забелязал пристигането му, бе най-лошото.

Първият говорител се обърна към него. Всичко останало отстъпи на заден план пред въпроса за дисциплината.

— Говорителю Гендибал — рече той, — ти закъсня. Пристигна, без да оповестиш за това. Проговори пръв. Има ли някаква причина да не бъдеш отстранен от мястото си за тридесет дни?