Читать «Острието на Фондацията» онлайн - страница 84

И те тихо се разотидоха — с провесени глави и без да поглеждат назад.

Гендибал се втренчи подире им, а после отново погледна жената. Беше с блуза, панталони и грубо изработени обувки. Лицето й бе овлажнено от пот, дишаше тежко. Носът й бе доста голям, гърдите — едри (доколкото Гендибал можеше да прецени през широката блуза), а голите й ръце — мускулести. В края на краищата демянките работеха на полето заедно с мъжете.

Погледна го сурово, сложила ръце на хълбоците си.

— Е, ойчен, защо се маеш? Върви в имението на ойчените. Бъдеш уплашен? Да дойда с теб?

Гендибал подушваше миризмата на пот от дрехите, които явно не бяха прани скоро, но при дадените обстоятелства щеше да е изключително неучтиво да покаже погнусата си.

— Благодаря ти, госпожице Сура…

— Името бъдеш Нови — рече рязко тя. — Сура Нови. Ти можеш да наричаш Нови. Няма защо да ощеказваш.

— Благодаря ти, Нови. Много ми помогна. Ще се радвам да ме придружиш — не заради моя страх, а заради компанията и удоволствието да бъда с теб — и той се поклони грациозно, както би се поклонил на някоя от младите жени в Университета.

Нови се изчерви, поколеба се и се опита да имитира жеста му.

— Удоволствието бъдеш мое — рече тя, сякаш дирейки думи, които да изразят подобаващо нейното достойнство и да й придадат културно излъчване.

Тръгнаха заедно. Гендибал добре знаеше, че с всяка ленива крачка все по-непростимо закъснява за събирането на Масата, но вече бе имал време да размисли за значението на случилото се и с леден ум бе решил да остави закъснението да нараства.

Университетските сгради започваха да се извисяват пред тях, когато Сура Нови спря и нерешително рече:

— Учителю ойчен?

Очевидно, помисли си Гендибал, с приближаването на това, което наричаше „имението на ойчените“, тя бе станала по-учтива. За миг му се прииска да каже: „Не наричаш мен тоя беден хлапак?“, но това би я разстроило неприемливо.

— Да, Нови?

— Бъдеш много фино-хубаво и богато в имението на ойчените?

— Хубаво е — отвърна Гендибал.

— Веднъж сънувах аз бъдеш в имението. И… и аз бъдеш ойчен.

— Някой ден — учтиво рече Гендибал — ще ти го покажа.

Тя го изгледа така, че стана ясно, че не го е взела за обикновена вежливост.

— Аз мога да пиша. Аз учена от учител. Ако аз напиша писмо до теб — опита се да го каже съвсем естествено, — как да бележа, та да стигне?

— Просто напиши „Дом на говорителите, апартамент 27“ и то ще стигне до мен. Само че сега трябва да вървя, Нови.

Той пак се поклони и тя отново се опита да имитира движението. Тръгнаха в противоположни посоки и Гендибал бързо я извади от ума си. Замисли се за събирането на Масата и особено за говорител Делора Деларми. Мислите му съвсем не бяха хрисими.

VIII. ФЕРМЕРКАТА

26

Говорителите седяха около Масата, замръзнали зад менталната си защита, сякаш всички единодушно бяха затворили умовете си, за да избегнат невъзвратимата обида спрямо Първия говорител след неговото изявление за Тривайз. Те само хвърлиха по един поглед изпод вежди към Деларми, но и това беше достатъчно красноречиво. Говорителите добре познаваха нейната непочтителност — дори Гендибал в изказванията си се придържаше повече от нея към правилата.