Читать «Острието на Фондацията» онлайн - страница 87

— Ако не е било заради твоето държание, трябва да е що случайност — отвърна Деларми. — Не съм чувала дори цялата математика на Селдън да е отстранила ролята на случайността от Галактиката — особено пък в случаите, когато са замесени отделни индивиди. Или ти също говориш, вдъхновяван от интуицията?

Един-двама говорители издадоха лека ментална въздишка при тази странична нападка към Киндор Шандис.

— Не бе заради поведението ми и не по случайност. Това беше преднамерена намеса — рече Гендибал.

— Откъде можем да разберем? — попита учтиво Първият говорител. След последната забележка на Деларми той просто нямаше как да не омекне към Гендибал.

— Моят ум е отворен за теб, Първи говорителю. Давам ти, и на всички край Масата, моите спомени за събитията.

Прехвърлянето им отне само няколко мига. Първият говорител каза:

— Потресаващо! Ти си се държал много добре, говорителю, при условия на значителен натиск. Съгласен съм, че поведението на демяните е аномално и изисква да бъде разследвано. Междувременно, моля те да се присъединиш към нашето събиране…

— Един момент! — намеси се Деларми. — Доколко можем да бъдем сигурни, че отчетът на говорителя е точен?

От обидата ноздрите на Гендибал се раздуха, но той запази спокойствие на духа.

— Умът ми е отворен.

— Виждала съм отворени умове, които не са били отворени.

— Не се и съмнявам, говорителко — рече Гендибал, — доколкото ти, както и всеки от нас, трябва непрекъснато да държи под наблюдение своя собствен ум. Моят обаче, когато е отворен, е отворен.

Първият говорител каза:

— Хайде да престанем да…

— Повдигам въпрос за лична привилегия, Първи говорителю, с извинения за прекъсването — каза Деларми.

— Лична привилегия от какъв характер, говорителко?

— Говорителят Гендибал обвини един от нас в опит за убийство, вероятно чрез провокиране на фермера да го нападне. Докато обвинението не бъде оттеглено, аз трябва да бъда разглеждана като вероятен убиец, както и всеки човек в тази зала — включително и ти, Първи говорителю.

Киндор Шандис попита:

— Ще оттеглиш ли обвинението, говорителю Гендибал?

Гендибал седна на мястото си, сложи длани върху предмишниците си и здраво ги стисна, сякаш ги вземаше в своя власт.

— Ще го направя веднага, щом някой обясни защо един демски фермер, събирайки неколцина други, преднамерено би се заел с това да ме забави да дойда тук.

— Възможни са хиляди причини — каза Първият говорител. — Повтарям, това събитие ще бъде разследвано. Ще оттеглиш ли засега и в интерес на продължаването на настоящата дискусия своето обвинение, говорителю Гендибал?

— Не мога, Първи говорителю. Дълго време се опитвах, толкова деликатно, колкото умея, да изследвам ума на фермера за начините да променя поведението му, без да нанеса вреда, и не успях. Умът му нямаше оная гъвкавост, която би трябвало да има. Емоциите бяха като фиксирани от някакъв външен ум.

Деларми се намеси с иронична усмивчица:

— И ти мислиш, че външният ум е бил някой от говорителите? Не би ли могла да е твоята мистериозна организация, която се състезава с нас и е по-могъща, отколкото сме ние?