Читать «Острието на Фондацията» онлайн - страница 32

Айзък Азимов

Компор не беше женкар. Водеше улегнал живот заедно със съпругата си, но все още не бе регистрирал намерение за бащинство, нито пък се знаеше да има тайна втора връзка. В това отношение също се отличаваше от Тривайз, който сменяше съжителките си не по-рядко от ярко оцветените пояси, с които бе известен.

Имаше твърде малко неща за двамата млади съветници, които службата на Кодел да не бе узнала; а самият Кодел сега седеше тихо в единия ъгъл на помещението, излъчвайки както винаги приветливост и добро настроение.

Бранно каза:

— Съветник Компор, вие направихте голяма услуга на Фондацията, но за ваше нещастие тя не е от такова естество, че да може да бъде възхвалена публично или заплатена по обичайния начин.

Компор се усмихна. Имаше равни бели зъби и за миг Бранно се отплесна по мисълта дали всички жители на сектор Сириус изглеждат така. Приказките на Компор за произход от този специфичен и по-скоро периферен район се позоваваха на баба му по майчина линия, която също била русокоса и синеока и бе твърдяла, че нейната майка е от сектор Сириус. Според Кодел обаче в полза на това твърдение нямаше сигурни доказателства.

Следвайки женската си същност, бе казал Кодел, тя спокойно може да е претендирала, че има древно и екзотично потекло, за да увеличи чара си и своята и без друго забележителна привлекателност.

— Така ли са скроени жените? — сухо бе попитала Бранно, а Кодел се бе усмихнал и бе промърморил, че естествено той имал предвид обикновените жени.

— Не е необходимо хората от Фондацията да знаят за моята услуга — рече Компор, — достатъчно е, че вие знаете.

— Аз зная и няма да забравя. Това, което също няма да направя, е да ви оставя да си мислите, че сега вашите задължения са вече изчерпани. Вие поехте един сложен път и трябва да продължите. Искаме да научим повече за Тривайз.

— Аз казах всичко, което знам за него.

— Точно това няма да ме накарате да повярвам, въпреки че може би самият вие наистина мислите така. Все пак отговорете на въпросите ми. Познавате ли един джентълмен на име Янов Пелорат?

За миг челото на Компор се смръщя, но почти веднага се изопна отново и той внимателно каза:

— Сигурно ще се сетя, ако го видя, но като че ли името му не предизвиква никакви асоциации у мен.

— Той е учен.

Устните на Компор се закръглиха в едно почти презрително, но непроизнесено „О!“, сякаш бе учуден, че кметът може да очаква от него да познава разни учени.

Бранно продължи:

— Пелорат е интересна личност, която по свои собствени съображения има амбицията да посети Трантор. Съветник Тривайз ще го придружи. А сега, тъй като бяхте добри приятели с Тривайз и може би познавате начина му на мислене, кажете ми дали смятате, че Тривайз ще се съгласи да иде на Трантор?

— Ако вие се погрижите Тривайз да попадне на кораба и ако корабът бъде пилотиран до Трантор — отвърна Компор — какво друго може да стори, освен да иде там? Вероятно не допускате, че ще вдигне бунт и ще завземе звездолета?

— Не ме разбрахте. Двамата с Пелорат ще бъдат сами на кораба и той ще бъде управляван от Тривайз.