Читать «Острието на Фондацията» онлайн - страница 30
Айзък Азимов
Тривайз моментално съзря очевидния недостатък на този аргумент.
— Не е ли възможно да е имало много първични светове?
— Разбира се, че не. Всички човешки същества по цялата Галактика са от един и същ вид. Един и същ вид не може да произлиза от повече от една планета. Това е съвършено невъзможно.
— Откъде знаете?
— Първо… — Пелорат докосна палеца на лявата си ръка с този на дясната, но после изглежда поразмисли над онова, което неизбежно щеше да се обърне в дълго и заплетено изложение. Отпусна надолу ръце и каза с подчертана тържественост:
— Скъпи приятелю, давам ти честната си дума.
Тривайз направи официален поклон и рече:
— Не съм и помислял да се съмнявам, професор Пелорат. Тогава нека приемем, че има само една първична планета, но не е ли възможно да съществуват стотици, които да си оспорват тази чест?
— Не просто е възможно, ами наистина е така. Въпреки това всичките им претенции са неоснователни. Нито една от тия стотици планети, които претендират за приоритет не показва и най-малка следа от предхиперпространстственото общество, да не говорим за следа на човешка еволюция от предхождащи човека организми.
— Тогава излиза, че има първична планета, но по някаква причина тя не претендира за това?
— Попадна право в целта.
— И вие се каните да я търсите?
— Двамата ще я търсим. Това е нашата мисия. Кмет Бранно е уредила всичко. Ти ще пилотираш нашия кораб до Трантор.
— До Трантор? Че тя не е първичната планета, вие сам го казахте преди малко.
— Разбира се, че не е Трантор, а Земята.
— Тогава защо да не пилотирам кораба към Земята?
— Изглежда не съм бил достатъчно ясен. Земята е име от легендите, свято пазено в древни митове. Значението му не ни е известно със сигурност, но е удобно да се използва тази дума като синоним за „първичната планета на човешкия род“. Коя обаче планета в реалния космос е тази, дето ние наричаме „Земя“, не се знае.
— Дали на Трантор ще го знаят?
— Определено се надявам там да получа информация. Трантор притежава Галактическата библиотека, най-голямата в цялата система.
— Тази библиотека сигурно е била преровена от хората, които са се интересували от „въпроса за произхода“ по време на Първата Империя.
Пелорат замислено кимна.
— Да, но може би недостатъчно добре. Научил съм много неща по „въпроса за произхода“, които вероятно имперците от преди пет века не са знаели. Разбираш ли, бих могъл да претърся старите записи с по-добри методи. Отдавна си мисля за това и имам наум една отлична възможност…
— Предполагам, че сте казали всичко туй на кмет Бранно и тя го е одобрила?
— Да го е одобрила? Скъпи приятелю, тя изпадна в екстаз. Каза ми, че Трантор със сигурност е мястото, където ще открия онова, което искам да науча.
— Несъмнено — измърмори Тривайз.
Това бе част от среднощните му размишления. Кмет Бранно го пращаше да узнае каквото може за Втората фондация. Изпращаше го с Пелорат, така че да прикрие реалната си цел с престореното издирване на Земята — задача, която може да го отведе навсякъде в Галактиката. Прикритието наистина беше идеално и той се възхити на изобретателността на кмета.