Читать «Острието на Фондацията» онлайн - страница 238

— Изобщо не си прав.

— Не мисля така. Затова нека заема твоето място. Каквото и да очакват от теб, аз доброволно ще те заместя. Предполагам, че няма да се изисква голяма физическа сила или жизненост, тъй като в това отношение и най-простото механично устройство превъзхожда човека. Не смятам, че би се изисквала и менталика, защото те самите разполагат с такава предостатъчно. Това е нещо, което… Е, не зная какво е, но ако не трябват нито мускули, нито ум, тогава разполагам с всичко останало, както и ти, и съм готов да поема отговорността.

— Защо си толкова склонен да понесеш този товар? — попита рязко Тривайз.

Пелорат сведе очи, като че ли се страхуваше да срещне погледа му, и отвърна:

— Аз съм имал съпруга, Голан. Познавал съм жени. Въпреки това те никога не са били много важни за мен — интересни, приятни, но нищо особено. Докато тази…

— Коя? Блис ли?

— Тя някак си е различна… за мен.

— В името на Терминус, Янов, тя научава всяка дума, която казваш.

— Това няма значение. Блис във всички случаи го знае. Искам да й доставя удоволствие. Ще се заема с тази задача, каквато и да е тя, ще поема всякакъв риск, всякаква отговорност, заради най-малката възможност, която ще я накара… да има високо мнение за мен.

— Янов, тя е дете.

— Не е дете и няма значение какво мислиш ти за нея.

— Не разбираш ли как би трябвало да й изглеждаш?

— Старец ли? Какво от това? Тя е част от едно по-голямо, цяло, а аз не съм, и единствено туй издига непреодолима стена между нас. Не смяташ ли, че ми е известно? Но аз не я моля за нищо, освен да…

— Да има добро мнение за теб?

— Да. Или всяко друго приятно чувство, което тя би изпитвала.

— Заради това ли искаш да свършиш моята работа? Но, Янов, не чу ли? Не им трябваш ти, а аз, поради някаква си космическа причина, която не мога да разбера.

— Ако не успеят да използват теб, а трябва да имат някого, аз със сигурност ще бъда по-подходящ от нищо.

— Не мога да повярвам на очите си — поклати глава Тривайз. — Налегнала те е старост, а сякаш току-що си открил младостта. Янов, опитваш се да бъдеш герой, за да можеш да умреш заради онова тяло.

— Не говори така, Голан. Тази тема не е подходяща за шеги.

Тривайз се опита да се засмее, но погледът му срещна сериозното лице на Пелорат и той само прочисти гърлото си.

— Прав си — кимна примирено. — Извинявам се. Извикай я, Янов. Извикай я да влезе.

Блис дойде леко смутена и тихо каза:

— Съжалявам, Пел. Ти не можеш да го заместиш. Трябва да бъде Тривайз и никой друг.

— Много добре — отвърна съветникът. — Ще съм спокоен. Каквото и да се иска от мен, ще се опитам да го направя. Всичко, което ще предпази Янов от риска да се прави на романтичен герой на неговата възраст.