Читать «Острието на Фондацията» онлайн - страница 240
Айзък Азимов
— Вие сте само няколко хиляди души в ментално сътрудничество, говорителю, и ти не можеш да разчиташ на тяхната помощ, защото аз съм я блокирала. Провери и ще видиш.
— Какво смяташ да правиш, Гея?
— Говорителю, надявам се, че ще ме наричаш Нови. Онова, което представлявам сега, е Гея, но също така съм и Нови, а по отношение на теб съм само Нови.
— Какво смяташ да правиш, Гея? — повтори Гендибал.
След ментално трепване, което навярно беше еквивалент на въздишка, Нови каза:
— Ще останем в троен пат. Ти ще държиш кмета Бранно през менталния й щит, аз ще ти помагам и ние няма да се уморим. Предполагам, че ще запазиш влиянието си и над мен, както аз — моето върху теб, и пак никой няма да се умори. Така ще продължава.
— Докога?
— Както ти споменах, очакваме съветника Тривайз от Терминус. Той е човекът, който ще намери изход от пата.
84
Компютърът на борда на „Далечната звезда“ определи местонахождението на двата кораба и Голан Тривайз ги изкара заедно на разделения на две екран.
И двата бяха кораби на Фондацията. Единият представляваше копие на „Далечната звезда“ — несъмнено този на Компор. Другият беше по-голям и далеч по-мощен.
Той се обърна към Блис:
— Е, знаеш ли какво става сега? Има ли нещо, което можеш да ми кажеш?
— Не се тревожи! Те няма да ти навредят.
— Защо всички сте убедени, че аз седя тук, целият треперещ от паника? — раздразнено попита Тривайз.
— Остави я да говори, Голан — бързо се намеси Пелорат. — Не й се сопвай.
Тривайз вдигна нетърпеливо ръцете си в знак на съгласие.
— Няма да се сопвам. Говорете, лейди.
— На големия кораб е управителят на вашата Фондация. С нея…
— Управителят ли? — възкликна изненадан Тривайз. — Да не би да искаш да кажеш, че там е старата госпожа Бранно?
— Положително не това й е титлата — рече Блис развеселена и устните й леко трепнаха. — Но тя е жена, да. — Замълча за момент, като че ли внимателно се вслушваше в големия организъм, от който беше част. Името й е Харлабранно. Изглежда странно, загдето е само от четири срички, след като е толкова важна в нейния свят, но предполагам, че негеянците имат свое собствено мнение по въпроса.
— Сигурно — сухо каза Тривайз. — Мисля, че ти ще я наречеш Бран. Но какво прави тя тук? Защо не е на… Разбирам. Гея я е примамила и нея. Нали?
Блис не отговори на въпроса му.
— С нея е Лионокодел — продължи тя. — Петсрично име, въпреки че й е подчинен. Това изглежда като липса на уважение. Той е висш служител от вашия свят. С тях са и още четирима, които контролират оръжията на кораба. Искаш ли да знаеш имената им?
— Не. Допускам, че на другия кораб има един човек — Мун Ли Компор, представител на Втората фондация. Очевидно вие сте докарали тук и двете Фондации. Защо?
— Не е точно така, Трив… искам да кажа, Тривайз.
— О, продължавай да ме наричаш Трив. Пет глътки кометен газ не давам.
— Не е точно така, Трив. Компор е напуснал кораба и е заменен от двама души. Единият е Сторгендибал, важен служител на Втората фондация. Наричат го говорител.
— Важен служител ли? Предполагам, че притежава ментална сила.
— О, да, голяма.