Читать «Острието на Фондацията» онлайн - страница 236

— Да — рече Блис, — само че ако не беше напуснал толкова бързо предишния свят, кой знае докога нямаше да ме срещнеш. Това сигурно компенсира първия път.

— Така е. Честно казано, ми… мила моя, компенсира го.

— Пел, и този път можеш да си тръгнеш от планетата, но имаш мен, а аз съм Гея — толкова, колкото и всяка друга нейна частица.

Тривайз, който намръщен слушаше размяната на реплики, заяви:

— Това е възмутително. Защо Дом не дойде с нас? Космосе, никога няма да свикна с тези едносрични съкращения. От име с двеста и петдесет срички да използваме само една! Ако всичко е толкова важно, ако самото съществуване на Гея зависи от него, защо той не дойде с нас?

— Аз съм тук, Трив — рече Блис, — а аз съм толкова Гея, колкото е и той. — После тъмните й очи се насочиха встрани и нагоре. — Дразниш ли се, като те наричам Трив?

— Да, дразня се. Името ми е Тривайз. Две срички: Три-вайз.

— Чудесно. Не искам да те ядосвам, Тривайз.

— Не се ядосвам, а се дразня. — Той внезапно се изправи, отиде от единия до другия край на стаята, настъпи протегнатите крака на Пелорат (който бързо ги прибра), после се върна на мястото си. Спря и се обърна към Блис.

Посочи я с пръст.

— Слушай! Аз май вече не съм господар на самия себе си! Докараха ме с хитрост от Терминус до Гея и дори когато започнах да подозирам, че е така, изглеждаше, че няма начин да премахна външното влияние. И сега, когато съм тук, ми се казва, че целта на идването ми била да спася Гея. Защо? Как? Какво е Гея за мен или какво съм аз за нея, та ще трябва да я спасявам? Няма ли друг сред квинтилионите човешки същества в Галактиката, който може да свърши тази работа?

— Моля те, Тривайз — каза Блис и изведнъж цялото й изкуствено приповдигнато настроение изчезна, а лицето й придоби унил вид. — Не се сърди. Виж, вече изговарям името ти правилно и ще бъда съвсем сериозна. Дом те помоли да си търпелив.

— В името на всички планети в Галактиката — обитаеми или не — повече не искам да съм търпелив. Ако действително съм толкова важен, не заслужавам ли обяснение? И като за начало пак ще попитам: защо Дом не дойде с нас? Не е ли достатъчно сериозно за него да бъде тук, на „Далечната звезда“?

— Той е тук, Тривайз — рече Блис. — Щом като аз съм тук и той е тук, както и всички от Гея са тук — всяко живо същество и всяка частица от планетата.

— Теб това те задоволява, но моят начин на мислене е друг. Аз не съм геянец. Не можем да наврем цялата планета на моя кораб, можем да приемем само един човек. Ти си тук, а Дом е част от теб. Много добре. Защо не взехме Дом, а ти да си част от него?

— Само поради една причина — отговори Блис. — Пел, искам да кажа Пе-ло-рат, помоли аз да бъда на кораба с вас, а не Дом.

— Показал се е галантен. Кой ще приеме това несериозно?

— Виж сега, скъпи ми приятелю — намеси се Пелорат и се изправи с почервеняло лице. — Бях доста сериозен. Приемам факта, че е без значение кой компонент от геянското цяло е на кораба, и ми е по-приятно, че тук си ти, Блис, а не Дом, а и за теб трябва да е същото. Хайде, Голан, държиш се детински.