Читать «Острието на Фондацията» онлайн - страница 225

Разбира се, Гендибал пътуваше с тази демянка, но тя беше без особено значение. Съпругата на Палвър бе станала говорител благодарение на собствените си достойнства.

Шандис чувстваше как от ден на ден остарява, чакайки вест от Гендибал. Но вест не идваше и напрежението му нарастваше.

Трябваше да се изпрати цяла флота кораби, истинска армада…

Не. Масата не би го позволила.

И все пак…

Когато накрая повикването дойде, той бе потънал в изтощителен сън, който не му носеше отмора. Преди всичко нощта се случи ветровита и заспа трудно. Също като дете си бе въобразил, че чува гласове в свистенето на вятъра.

Накрая, преди сънят да го налегне, с копнеж изгради въображаемото си оттегляне — искаше го, но знаеше, че не може да го осъществи, понеже Деларми щеше да заеме мястото му същия миг.

Точно тогава дойде повикването. Той моментално се събуди и се изправи в леглото си.

— Добре ли си? — попита веднага.

— Напълно, Първи говорителю — отговори Гендибал. — Да включим ли визуалната връзка за по-стегната комуникация?

— Може би по-късно — предложи Шандис. — Първо, какво е положението?

Гендибал докладваше внимателно, защото усети, че човекът от другата страна току-що се е събудил, и долови дълбокото му изтощение.

— Намирам се близо до една обитаема планета на име Гея, чието съществуване, доколкото ми е известно, не се споменава в нито един от галактичните архиви.

— Светът на онези, които са работили за усъвършенстването на Плана ли? Антимулетата?

— Възможно е, Първи говорителю. Има причини да се смята така. На първо място, корабът с Тривайз и Пелорат се е приближил много до Гея и вероятно се е приземил там. Второ, на около половин милион километра от мен в реалното пространство се намира боен кораб на Първата фондация.

— Не може да се проявява толкова голям интерес без причина.

— Първи говорителю, причината би могла да бъде една и съща. Аз съм тук, защото преследвам Тривайз. Бойният кораб може да е тук заради същото. Остава само да се запитаме защо Тривайз е тук.

— Смяташ ли да го преследваш до планетата?

— Мислех, че е възможно, но изникна нещо непредвидено. Сега се намирам на сто милиона километра от Гея и чувствам ментално поле около себе си в пространството, изключително слабо, хомогенно поле. Изобщо нямаше да го разбера, ако не беше фокусиращото действие на ума на демянката. Той наистина е необикновен. Именно затова настоях да я взема със себе си.

— В такъв случай си бил прав и прозорлив… Смяташ ли, че говорителката Деларми е знаела за това?

— Когато ме караше да взема Нови? Едва ли… но аз с удоволствие се възползвах, Първи говорителю.

— Радвам се, че е тъй. Говорителю Гендибал, смяташ ли, че планетата е първоизточник на полето?

— За да се уверя, ще трябва да направя измервания на точки, разположени на големи разстояния, и да видя дали полето има обща сферична симетрия. Предприех еднопосочно ментално сондиране и това изглежда вероятно, но не и сигурно. Само че май не е разумно да продължавам изследването в присъствието на боен кораб на Първата фондация.

— Той определено не е заплаха.