Читать «Острието на Фондацията» онлайн - страница 227

Айзък Азимов

Бранно потри ръце.

— Тривайз изпълни отлично ролята си. Изпратих го в космоса, за да послужи като гръмоотвод и той го направи. Той привлече светкавицата. Корабът, който Компор е спрял, е бил на Втората фондация.

— Питам се как можете да сте сигурна в това? — замислено рече Кодел, извади лулата си и бавно започна да я тъпче с тютюн.

— Понеже винаги съм се съмнявала дали Компор не е под контрола на Втората фондация. Животът му протичаше някак прекалено гладко. Всичко му беше наред, стана първокласен експерт по хиперпространствени пътешествия. Предателството му спрямо Тривайз може да е било просто решение на амбициозен политик, но той го направи с такава ненужна усърдност, като че ли в това се криеше нещо повече от лична амбиция.

— Всичко дотук са само догадки, кмете.

— Догадките свършиха, когато той последва Тривайз в многобройни хиперпространствени скокове така лесно, сякаш беше само един-единствен скок.

— Помагаше му компютър, госпожо кмете!

Бранно наклони глава назад и се разсмя.

— Скъпи ми Лионо, ти тъй дейно съчиняваш заплетени сюжети, че забравяш колко ефикасни са простите. Аз изпратих Компор да проследи Тривайз не защото той трябваше да бъде следен. Нима беше нужно това? Колкото и да искаше да запази действията си в тайна, Тривайз щеше да привлече цялото внимание върху себе си във всеки свят извън Фондацията, който посещаваше. Неговият модерен кораб, силният му терминуски акцент, фондационните кредити — всичко туй автоматично го обграждаше с ореола на знаменитост. И в случай на някаква извънредна ситуация той автоматично щеше да се обърне към служителите на Фондацията за помощ, както направи на Сейшел. Така веднага научихме за онова, което бе извършил, и то напълно независимо от него самия.

— Не — продължи замислено тя, — Компор беше изпратен, за да изпитам Компор. Успяхме, понеже му дадохме дефектен компютър, е, не чак дотам дефектен, че да направи кораба неуправляем, но недостатъчно бърз да му помогне при осъществяване на многократни хиперпространствени скокове. И въпреки това Компор се справи безпроблемно.

— Кмете, разбирам, че не сте ми казали много неща, преди да решите, че трябва да го сторите.

— Лионо, аз пазех в тайна тези въпроси единствено за да не се обидиш. Възхищавам ти се и те използвам, но съществуват точни граници на моето доверие към теб, както и на твоето към мен. И, моля те, не си прави труда да го отричаш.

— Няма — каза сухо Кодел, — но един ден, кмете, ще си позволя да ви напомня за случая. Междувременно има ли още нещо, което да трябва да науча сега? От какъв вид е Звездолетът, който ги е спрял? Ако Компор е от Втората фондация, то и корабът му е положително оттам.

— Да се разговаря с теб винаги е удоволствие, Лионо, ти бързо схващаш нещата. Знаеш ли, Втората фондация не си дава труд да прикрива следите си. Тя има защити, на които разчита да я направят невидима. На човек оттам никога няма и през ум да му мине да използва кораб с чужда направа, даже и да бяха знаели колко ясно можем да определим произхода му по схемата на използване на енергията. Те винаги могат да изтрият тази информация от ума на всеки, който се е добрал до нея, така че защо да се крият? Е, нашият разузнавателен кораб е успял да определи произхода на онзи, който наближи Компор, няколко минути след като го забелязал.