Читать «Острието на Фондацията» онлайн - страница 222

— Ние сме различни — намеси се Блис с внезапен изблик на сопранов смях.

— Така ли? И в какво? — попита Тривайз.

— Слушай, Блис, остави това на мен — обърна се към нея Дом. — Ние наистина сме различни, люде от Терминус. От всички бежански групи, ние, които накрая стигнахме до Гея — вървейки по стъпките на други, стигнали до Сейшел, — бяхме единствените, усвоили телепатичното умение от роботите. Знаете ли, това е умение. То е вътрешно присъщо на човешкия мозък, но се развива трудно и трябва много изкусност. Пълната му сила се достига след доста поколения, но щом веднъж е започнало да действа, то се самоподхранва. Ние се занимаваме с него повече от двадесет хиляди години, но дори днес единният разум на Гея не е на предела на възможностите си. Много отдавна обаче развитието на телепатията ни накара да осъзнаем наличието на групово съзнание — първо на хората, след това на животните, на растенията и накрая, само преди няколко века, на неодушевената структура на самата планета. Тъй като проследихме пътя назад чак до роботите, ние не ги забравихме. Приемахме ги не за бавачки, а за учители. Почувствахме, че отварят съзнанието ни за нещо, което нито за миг не искахме да загубим. Спомняме си ги с благодарност.

— Но точно тъй, както някога сте били деца на роботите, сега сте деца на груповото съзнание — каза Тривайз. — Не сте ли загубили отново човешката си същност?

— То е различно, Трив. Онова, което вършим сега, е наше по собствен избор. Ето това има значение. Този избор не ни е наложен отвън, а се е развил вътрешно. Различни сме и в още едно отношение. Ние сме единствени в Галактиката. Няма друг свят като Гея.

— Как можеш да си сигурен в това?

— Бихме го разбрали, Трив. Бихме открили световно съзнание като нашето, та ако ще да е на другия край на Галактиката. Ние, например, успяхме да забележим зачатъците на такова съзнание в твоята Втора фондация, та макар и само отпреди два века.

— По времето на Мулето ли?

— Да. Един от нас — кимна мрачно Дом. — Той беше анормален и ни напусна. А ние бяхме наивни и мислехме, че това е невъзможно. Затова и не направихме нищо да го спрем. По-късно, когато насочихме вниманието си към Външните светове, разбрахме за онова, което ти наричаш Втора фондация, и им я оставихме.

Тривайз помълча няколко секунди, после промърмори:

— Натам водят и нашите исторически книги! — поклати глава и добави по-високо: — Гея е постъпила доста страхливо, не е ли така? Вие сте били отговорни за него.

— Прав си. Но щом веднъж обърнахме поглед към Галактиката, видяхме онова, за което дотогава явно сме били слепи. Така че трагедията на Мулето за нас се оказа животоспасяваща. Едва тогава осъзнахме, че в крайна сметка върху ни ще се стовари опасна криза. И това стана, но благодарение на инцидента с Мулето, не и преди да вземем мерки.

— Каква криза?

— Такава, която ни заплашва с унищожение.

— Не мога да повярвам. Вие сте държали настрана Империята, Мулето и Сейшел. Имате групово съзнание, дето може да измъкне кораб от пространството на разстояние милиони километри. От какво трябва да се страхувате? Погледнете Блис. Тя не изглежда ни най-малко обезпокоена. Тя не мисли, че има криза.