Читать «Острието на Фондацията» онлайн - страница 220

Айзък Азимов

— Не е изключено да се предположи и това — кимна Тривайз — но аз смятам, че в моята версия има повече смисъл.

— Разбира се, тя също е съвсем субективно решение — заяви леко раздразнен Пелорат, но Дом го прекъсна с думите:

— Вие спорите от любов към спора. Нека не разваляме тази, поне за мен, приятна и спокойна вечер.

Пелорат се опита да се отпусне, за да отмине раздразнението му.

— Както кажеш, Дом — усмихна се той накрая.

Тривайз хвърляше погледи към Блис, която седеше престорено скромно с ръце в скута си.

— А как се е получил този свят, Дом? — попита той.

— Гея със своето групово съзнание?

Дом отметна назад старческата си глава и пискливо се разсмя.

— Отново легенди! — възкликна той и лицето му се набръчка. — Понякога мисля по този въпрос, докато чета летописите за историята на човека, с които разполагаме. Няма значение, че те внимателно се пазят, картотекират и вкарват в компютър. С течение на времето пак стават неясни и мъгляви. Измислиците се увеличават, приказките се натрупват като прах. Колкото повече време минава, толкова по-прашна става историята, докато накрая се изроди в легенди.

— Ние, историците, сме запознати с този процес, Дом — каза Пелорат. — Съществува известно предпочитание към легендата. Преди около петнадесет века Лийбел Геннерат казал: „Лъжливо драматичното прогонва истински скучното“. Днес това е известно като Закона на Геннерат.

— Така ли? — попита Дом. — А аз си мислех, че тази идея е лично мое откритие. Е добре, Законът на Геннерат изпълва миналата ни история с романтика и несигурност. Знаете ли какво е робот?

— Разбрахме го на Сейшел — отговори сухо Тривайз.

— Виждали ли сте роботи?

— Не. Зададоха ни същия въпрос и щом отвърнахме отрицателно, ни обясниха.

— Разбирам. Знаете ли, че някога човечеството е живяло с роботи, но въпреки това не е вървяло към добро.

— Точно туй ни казаха.

— На роботите били дълбоко втълпени Трите закона на роботиката, които датират от праисторията. Съществуват няколко версии на онова, което може би са били Трите закона. Общоприетото схващане гласяло следното: „1) Роботът не трябва да вреди на човека или, чрез бездействие, да позволи на човека да бъде причинена вреда; 2) Роботът трябва да се подчинява на дадените му от човека заповеди, с изключение на тези, които противоречат на Първия закон; 3) Роботът трябва да защищава собственото си съществуване, стига тази защита да не противоречи на Първия и Втория закон.“ Тъй като ставали все по-интелигентни и всестранно развити, роботите тълкували тези закони, и по-специално най-важния Първи, все по-широко и по-великодушно и във все по-висока степен поемали ролята на закрилници на човечеството. Тяхната закрила задушавала и станала нетърпима. Роботите били изключително внимателни и усилията им — съвсем хуманни, насочени изцяло към постигането на блага за всички. Това обаче ги правело все по-непоносими. С напредъка в роботиката положението се влошавало. Разработвали се роботи с телепатични възможности, което означавало, че дори вече мисълта можела да се следи. Така човешкото поведение ставало все по-зависимо от контрола на роботите. От друга страна, на външен вид те все повече заприличвали на хора, но несъмнено оставали роботи в поведението си. А фактът, че били хуманоиди, ги правел още по-отблъскващи. Затуй, разбира се, на това трябвало да бъде сложен край.