Читать «Острието на Фондацията» онлайн - страница 176
Айзък Азимов
Втори превключвател и от краищата на Федерацията тук-там изскочи бледорозово. Сфери на влияние! Това не бе фондационна територия, а райони, които — макар и номинално независими — никога не биха си помислили да се противопоставят на каквото и да е действие на Фондацията.
Не изпитваше съмнение, че има сила в Галактиката, която би могла да противостои на Фондацията, дори не и Втората фондация (стига човек само да знае къде е тя), че Фондацията можеше — когато си поиска — да разпрати своята флота от модерни кораби и просто да основе Втората империя.
Ала от началото на Плана бяха минали само пет столетия. Той изискваше десет века, преди да бъде основана Втората империя, а Втората фондация би трябвало да осигури осъществяването му. Тя поклати тъжно посивялата си глава. Ако Фондацията започнеше да действа сега, щеше да се провали. Въпреки че на корабите й не можеше да се противостои, действието сега водеше към провал.
Освен ако Тривайз, гръмоотводът, не привлечеше мълнията на Втората фондация — и мълнията не бъдеше проследена до източника си.
Тя се огледа. Къде ли беше Кодел? Не е време точно сега да закъснява.
И сякаш самата й мисъл го призова, понеже той влезе с широки крачки, приветливо усмихнат, приличащ повече от всякога на дядо с тия свои сиво-бели мустаци и загоряло лице. Изглеждаше по дядовски, но не стар. Естествено — той бе осем години по-млад от нея.
Как тъй напрежението не му се отразяваше? Нима петнадесетте години като директор на Сигурността не бяха оставили своя отпечатък?
57
Кодел бавно кимна — формалното приветствие, което бе необходимо, за да се започне разговор с кмета. Това беше традиция още от ония лоши времена на Индбърите. Почти всичко се бе променило, ала най-малко от всичко етикетът.
Той каза:
— Съжалявам, задето закъснях, госпожо кмете, но това, че арестувахте съветника Тривайз, най-накрая взе да се просмуква през анестезираната кожа на Съвета.
— О? — флегматично рече Бранно. — Да не участваме в дворцова революция?
— Никакви шансове. Ние държим положението. Само че ще се вдигне шум.
— Остави ги да си шумят. Това ще ги накара да се чувстват по-добре, а аз ще стоя настрани. Предполагам, мога да разчитам на общественото мнение?
— Мисля, че можете. Особено извън Терминус. Никой извън Терминус не се интересува какво се е случило с някакъв заблуден съветник.
— Аз се интересувам.
— А? Има новини?
— Лионо — каза кметът, — искам да науча за Сейшел.
— Не съм двукрака историческа книга — рече с усмивка Лионо Кодел.
— Не ми трябва историята. Искам да науча истината. Защо Сейшел е независим? Я погледни — тя посочи червеното на Фондацията на холографската карта, къде-то съвсем дълбоко във вътрешните спирали имаше едно бяло петно. — Ние почти сме ги капсулирали, почти сме ги всмукали, но те са все още бели. Дори не розови като лоялен съюзник.
Кодел сви рамене.
— Официално не са лоялен съюзник, но никога не са ни създавали грижи. Неутрални са.