Читать «Острието на Фондацията» онлайн - страница 174

— Те са направили така — рече Пелорат, — че да те арестуват, ако много ти се прииска да се заемеш с Втората фондация. Според това, което ми каза, резултатът е, че хората от Терминус не научават за твоите възгледи. Членовете на Втората фондация постигат целта си без насилие — може би са привърженици на забележката на Салвор Хардин, че „насилието е последното убежище на некомпетентния“.

— Но с това, че ще попречат на хората от Терминус да разберат възгледите ми, те всъщност нищо не постигат. Кмет Бранно знае за тях и най-малкото трябва да се запита дали не съм прав. Така че, както виждаш, сега вече е твърде късно да ни навредят. Ако се бяха избавили от мен още в самото начало, щяха да са на чисто. Ако ме бяха оставили на спокойствие, пак щяха да си бъдат на чисто, тъй като биха могли да подведат цял Терминус да повярва, че аз съм някакъв ексцентричен човек, а може би дори луд. Вероятният провал на политическата ми кариера сигурно щеше да ме накара да млъкна веднага, щом видя какво би означавало оповестяването на моите възгледи. А сега вече за тях е твърде късно да направят каквото и да било. При това положение кмет Бранно е достатъчно подозрителна да изпрати Компор след мен и — бидейки твърде умна, за да му има вяра — поставя на кораба му хиперреле. Като следствие тя знае, че сме на Сейшел. Докато ти снощи спеше, аз накарах нашия компютър да изпрати едно съобщение направо до компютъра на посланика на Фондацията в Сейшел, обяснявайки, че сме на път към Гея. Направих си труда да им дам и нейните координати. Ако сега Втората фондация предприеме нещо срещу нас, сигурен съм, че Бранно ще поиска разследване, а те определено не биха желали да привлекат вниманието на Фондацията.

— Щеше ли да ги е еня, че ще привлекат нечие внимание, ако бяха толкова могъщи?

— Да — убедено рече Тривайз. — Те се крият, понеже по някакъв начин трябва да изглеждат слаби и понеже Фондацията е напреднала в техническо отношение може би далеч повече, отколкото дори Селдън би могъл да предвиди. Самият маниер — тихичко, едва ли не крадешком — по който ни насочиха към техния свят изглежда показва колко много биха желали да не правят нищо, което ще привлече вниманието. Но даже и при това положение те вече са загубили — поне отчасти, — защото тъй или иначе са привлекли вниманието ни, а аз се съмнявам, че могат да сторят каквото и да е, за да обърнат ситуацията.

— Но защо да си създават всичките тези трудности? — възкликна Пелорат. — Защо да се погубват сами, ако анализът ти е верен, като ни влачат едва ли не на въдица през цялата Галактика? Какво искат от нас?

Тривайз се втренчи в него и леко се изчерви.

— Янов — рече той, — имам едно усещане. Аз притежавам дарбата да стигам до правилно заключение без почти никаква основа. У мен дреме особен вид увереност, която се обажда, когато съм прав — а в момента съм сигурен в това. Те искат нещо, което аз притежавам, и го искат достатъчно силно, за да рискуват заради него самото си съществуване. Не знам какво може да е то, но имам намерение да разбера, защото ако го владея и действително е толкова мощно, тогава ще мога да го използвам за каквото аз реша — той сви рамене. — Все още ли желаещ да дойдеш с мен стари приятелю, след като виждаш колко съм откачен?