Читать «Острието на Фондацията» онлайн - страница 172

— По-нататък… Откога, мислиш, датира тази легенда?

— Кой знае откога. Бих предположил, че се е появила много отдавна в Имперската ера. Тя носи усещането за някакъв древен…

— Бъркаш, Янов. Петте сестри са относително близо до планетата Сейшел, поради което и са толкова ярки. Като следствие от това четири от тях имат високо относително изместване, а няма и две, които да са от едно семейство, така че се движат в различни посоки. Виж какво става, когато бавно изместя картата назад във времето.

Червеното кръгче, което маркираше мястото на Гея, отново остана на мястото си, но петоъгълникът бавно се разпадна, като четири от звездите се отклониха в различни посоки, а петата леко се измести.

— Я погледни това, Янов — рече Тривайз. — Би ли казал, че е правилен петоъгълник?

— Съвсем е килнат — отвърна Пелорат.

— А Гея в центъра ли е?

— Не, доста е изместена.

— Много добре. Съзвездието е изглеждало така преди сто и петдесет години. Само век и половина и толкоз. Материалът за „центъра на петоъгълника“, дето си го получил, не е имал никакъв смисъл до този век никъде, дори и на Сейшел. Той би трябвало да идва от Сейшел и то от това столетие, може би дори от последните десет години. И си го получил, въпреки че тук толкова си траят за Гея.

Тривайз включи осветлението, изключи звездната карта и впи остър поглед в Пелорат.

— Много съм объркан — призна си професорът. — Какво означава това?

— Помисли! Навремето в главата ми кой знае защо дойде идеята, че Втората фондация все още съществува. Почнах да говоря за това по време на своята избирателна кампания. Предприех някои допълнителни действия с намерението да изцедя гласове от неопределилите се избиратели с драматичното „Ако Втората фондация все още съществува…“ и малко по-късно същия ден си помислих: „Ами ако наистина все още съществува?“ Започнах да чета исторически книги и след една седмица вече бях убеден. Липсваха истински доказателства, но винаги съм имал усещането, че владея някакъв чалъм да извличам верни заключения от бъркотията с догадки. Този път обаче…

За малко Тривайз се отнесе нанякъде, сетне продължи:

— Забележи какво се случи оттогава. От всички възможни хора избрах за довереник Компор и той ме предаде. Веднага след туй кмет Бранно накара да ме арестуват и ме прати в изгнание. Защо в изгнание, вместо да ме затвори или чрез заплахи да се опита да ме принуди да мълча? И защо с кораб най-последен модел, който ми дава изключителната възможност да скачам през цялата Галактика? И защо на всичко отгоре тя ще настоява да взема теб и ще ми предлага да ти помогна в търсенето на Земята? А защо бях толкова сигурен, че не трябва да ходим на Трантор? Бях убеден, че имаш по-добра мишена за нашите издирвания и ти веднага предложи мистериозния свят на Гея, за който — както сега излиза — си получил информация при много озадачаващи обстоятелства. Отиваме на Сейшел — първата ни естествена спирка — и веднага попадаме на Компор, който ни разказва нашироко една история за Земята и нейната смърт. Сетне ни уверява, че тя се намира в сектор Сириус и се опитва да ни подтикне да идем там.