Читать «Острието на Фондацията» онлайн - страница 170

— И как се натъкна на нея? — попита Тривайз. — По време на разговор? В книга? В научна статия? В някоя древна песен? Как? Хайде!

Професорът се облегна назад и скръсти ръце на гърдите си. После дълбоко се замисли. Тривайз чакаше, без да каже нищо.

Накрая Пелорат отговори:

— В частен разговор. Само че няма смисъл да ме питаш с кого, скъпи ми друже. Не си спомням.

Тривайз плъзна ръце по пояса си. Усещаше ги студени и влажни, докато продължаваше да се опитва да извлече информация, без прекалено явно да вкарва думите в чуждата уста. Той каза:

— С някой историк. С някой експерт по митология? С някой галактограф?

— Няма смисъл. Просто не мога да свържа разговора с ничие име.

— Да не би понеже не е имало име?

— О, не. Това едва ли е възможно.

— Защо? Би ли се отказал от един анонимен разговор?

— Предполагам, че не.

— А някога разговарял ли си, без да знаеш с кого?

— Много рядко. През последните години станах доста известен в научните среди като събирач на определен тип митове и легенди и от време на време някои от моите кореспонденти са били така любезни да ми предоставят материал, който са извлекли от неакадемични източници. Понякога просто не мога да свържа съобщенията конкретно с някого.

Тривайз каза:

— Да, но случвало ли ти се е да получиш анонимна информация пряко, а не чрез академичен кореспондент?

— Бивало е, но много рядко.

— Сигурен ли си, че в случая с Гея не е станало тъй?

— Мисля, че щях да си спомня за подобен случай. Все пак не мога със сигурност да твърдя, че информацията не е от анонимен източник. Това обаче не означава и че наистина съм я получил по такъв начин.

— Ясно ми е. Но все пак има известна възможност, нали?

С голяма неохота Пелорат потвърди:

— Предполагам, че има. Само че за какво е всичко туй?

— Не съм свършил — властно заяви Тривайз. — Откъде получи информацията — независимо дали е била анонимна или не? От кой свят?

Пелорат сви рамене.

— Хайде сега, за това нямам никаква представа.

— Възможно ли е да е дошла от Сейшел?

— Казах ти, не знам.

— Предполагам, че действително си я получил от Сейшел.

— Можеш да предполагаш каквото си щеш, но това не означава, че то непременно е вярно.

— Не означава ли? Щом Квинтесец посочи слабата звезда в центъра на Петте сестри, ти веднага разбра, че това е Гея. Така рече на професора и я идентифицира, преди той да го е сторил. Помниш ли?

— Да, разбира се.

— Как е възможно? Как така изведнъж разбра, че мъждивата звездичка е Гея?

— Защото в материала, който имах за Гея, тя рядко беше наричана с това име. Най-често се използваха различни евфемизми. Един от тях, който дори се повтаряше няколко пъти, беше „малкият брат на Петте сестри“. Освен това имаше „Центъра на петоъгълника“, а понякога я наричаха и „Нулата на петоъгълника“. Когато Квинтесец посочи Петте сестри и централната звезда, тези алюзии неудържимо ми дойдоха на ум.