Читать «Острието на Фондацията» онлайн - страница 169
Айзък Азимов
В стаята притъмня и на екрана изскочи изображение на небето.
С тих глас Пелорат каза:
— Също тъй красиво, както му се любувахме на Сейшел.
— По-красиво — нетърпеливо отвърна Тривайз. — Няма атмосферни смущения, няма облаци, няма абсорбция на хоризонта. Само че почакай да наглася една работа.
Изображението започна да се върти, създавайки у двамата неприятната илюзия, че всъщност се движат те. Пелорат инстинктивно докопа подлакътниците на креслото си.
— Ето! — извика Тривайз. — Познаваш ли го?
— Разбира се. Това са Петте сестри, звездният петоъгълник, който ни показа Квинтесец. Няма как да го сбъркам.
— Наистина няма. Само че къде е Гея?
Професорът примигна. Мъждукащата звездичка в центъра я нямаше.
— Не е тук — рече той.
— Точно така. Не е тук. Просто защото местонахождението й не е включено в базата данни на компютъра. И тъй като е твърде невероятно тази база преднамерено да е била непълна в това отношение, специално за наше удоволствие, аз стигам до извода, че за фондационните галактографи, които са я създали — имам предвид базата данни — и които са разполагали с чудовищни количества информация, Гея е неизвестна.
— Мислиш ли, че ако бяхме отишли на Трантор… — започна Пелорат.
— Подозирам, че и там нямаше да намерим никакви данни за Гея. Нейното съществуване се пази в тайна от сейшелците, нещо повече — подозирам, че и от самите геянци. Ти самият преди няколко дни каза, че някои светове нарочно гледат да се укрият, за да избегнат облагането с данъци или външната намеса.
— Обикновено — рече Пелорат, — когато картографите и статистиците се натъкнат на такъв свят, той е в слабо населените райони на Галактиката. Тъкмо изолираността им позволява да се укриват. Гея обаче не е изолирана.
— Точно така. Още едно необичайно обстоятелство. Но да оставим тази карта на екрана, за да продължим да се удивляваме на невежеството на нашите картографи; и пак ще те попитам — като се има предвид подобно невежество от страна на едва ли не най-знаещите хора, как стана така, че ти научи за Гея?
— Мили ми Голан, аз събирам данни за земните митове, земните легенди и земната история повече от тридесет години. Без целия си архив как бих могъл…
— Да започнем отнякъде, Янов. Дали си научил за нея, да кажем, през първите петнадесет години от изследванията си или през вторите петнадесет?
— Е, ако ще сме толкова неточни, беше по-скоро напоследък.
— Можеш и по-добре да се справиш. Хайде помисли си, аз предполагам, че си научил за Гея едва през последните две години.
Тривайз хвърли поглед към Пелорат, разбра, че в полумрака е невъзможно да разгадае физиономия, която почти не се вижда, и леко увеличи общото осветление в стаята. Великолепието на нощното небе на екрана веднага намаля. Лицето на Пелорат беше сякаш каменно и не изразяваше нищо.
— Е? — попита Тривайз.
— Мисля — меко каза Пелорат. — Може би си прав, но не бих се заклел в това. Когато писах на Джимбор от университета в Ледбет, не споменах за Гея, въпреки че в този случай щеше да е много подходящо да го направя, а това беше — чакай да видя — през деветдесет и пета, значи преди три години. Мисля, че си прав, Голан.