Читать «Острието на Фондацията» онлайн - страница 167

Очите на Пелорат бързо примигаха и някое време устните му останаха здраво стиснати. После той рече с доста дрезгав глас:

— Стари приятелю? Колко време се познаваме? Около една седмица? Не е ли странно, че отказвам да напусна кораба? Боя се, но искам да бъда с теб.

Тривайз размърда длани в жест на неувереност.

— Но защо? Честно ти казвам, няма да се обидя.

— Не съм сигурен защо, но аз го искам от самия себе си. Голан, аз… аз ти вярвам. Струва ми се, че винаги знаеш какво правиш. Исках да ида на Трантор, където вероятно — както виждам сега — нищо нямаше да се случи. Ти настоя за Гея и Гея някак си се оказва един оголен нерв в Галактиката. Изглежда, че това, което става, е свързано с нея. И ако туй не е достатъчно, Голан, наблюдавах те как принуди Квинтесец да ти даде информацията за Гея. Беше толкова изкусен блъф. Направо ти се възхитих.

— Значи ми вярваш.

— Да, вярвам ти — рече Пелорат.

Тривайз сложи ръка на рамото му и за момент се поколеба, като че ли търсеше точните думи. Накрая каза:

— Янов, ще ми простиш ли предварително, ако преценката ми се окаже неправилна и ако тъй или иначе се сблъскаме със… каквито и неприятности да ни очакват?

— О, скъпи ми приятелю — рече Пелорат, — защо питаш? Аз взимам решението си свободно и изцяло по мои, а не по твои съображения. И, моля те, нека да тръгваме по-бързо. Опасявам се собствената ми страхливост да не ме сграбчи за гърлото и ме накара да се срамувам през целия си останал живот.

— Както кажеш, Янов — отвърна Тривайз. — Ще напуснем в първия момент, щом компютърът ни даде възможност. Този път ще се движим гравитачно — право нагоре, след като ни уверят, че атмосферата над нас е свободна от други кораби. А тъй като околният въздух ще става все по-рядък и по-рядък, ние все повече ще увеличаваме скоростта си. За по-малко от час ще бъдем в открития космос.

— Добре — рече Пелорат и откъсна крайчеца на една пластмасова опаковка кафе. От отверстието почти веднага започна да излиза пара. Той пъхна цицката в устата си и сръбна, оставяйки заедно с течността да влезе и достатъчно въздух, та да охлади кафето до поносима температура.

Тривайз се ухили.

— Идеално си се научил как да се оправяш с тия неща. Вече си космически ветеран, Янов.

Пелорат за миг се втренчи в пластмасовата опаковка и каза:

— След като сега разполагаме с кораби, които могат да регулират гравитационното поле по наша воля, положително бихме могли да използваме обикновени опаковки, нали така?

— Разбира се, но няма лесно да накараш космонавтите да се откажат от своята специфична апаратура. Как един космически плъх ще може да се държи на дистанция от земните червеи, ако използва обикновена чаша? Виждаш ли тия халки по стените и тавана? От двадесет хиляди години са традиция в космическата индустрия, макар да са абсолютно безполезни в един гравитачен звездолет. Въпреки това ей ги тук и аз залагам целия кораб за една чаша кафе, че твоят космически плъх при излитане ще се преструва, че се задушава, а после ще се люшка напред-назад на халките, като че ли се намира при нулева гравитация, докато всъщност тя е едно же — съвсем нормална, с други думи.