Читать «Острието на Фондацията» онлайн - страница 166

Айзък Азимов

— Намерете ми координатите и аз незабавно ще напусна вашия свят — решително рече Тривайз. — Ще ида до Гея и ще се върна.

Квинтесец кимна:

— Ще ви намеря координатите. Астрономическият факултет работи и нощем, разбира се, и ако мога, ще ги намеря заради вас още сега. Само че пак ви съветвам да не се опитвате да стигнете до Гея.

— Възнамерявам да опитам — настоя Тривайз.

И Квинтесец троснато му отвърна:

— Значи искате да се самоубиете.

XIV. НАПРЕД!

55

Янов Пелорат погледна навън към мержелеещия се под просветляващото небе пейзаж със странна смесица от съжаление и неувереност.

— Не останахме достатъчно дълго, Голан. Този свят ми изглежда приятен и интересен. Бих искал да науча нещо повече за него.

С крива усмивка Тривайз вдигна очи от компютъра.

— Не мислиш ли, че и аз бих искал същото? На три пъти здравата си хапнахме на планетата и винаги ястията бяха съвършено различни, ала всяко от тях отлично. Бих искал, разбира се, да опитам още. Единствените жени пък, които видяхме, ги зърнахме съвсем за малко, а някои от тях изглеждаха твърде съблазнителни за… добре де, за това, дето ми е на ума.

Пелорат леко сбърчи нос.

— О, скъпи ми друже. С тия кравешки хлопатари, дето ги смятат за обувки, и всичките увити в крещящи цветове. Ами онуй, което правят с миглите си! Забеляза ли миглите им?

— Янов, можеш спокойно да ми вярваш, че съм забелязал всичко. Това, което не приемаш, е съвсем повърхностно. Те лесно могат да бъдат убедени да си измият лицата, а в нужния момент обувките и крещящите цветове отпадат.

— За момента ти вярвам, Голан. Аз обаче по-скоро мислех да проучим още въпроса за Земята. Засега туй, дето ни казаха за нея, е толкова незадоволително, толкова противоречиво — според един радиация, според друг роботи…

— И в двата случая смърт.

— Вярно е — с неохота призна Пелорат, — но може да излезе, че е прав единият, а не другият, или че и двамата са прави, или пък че не е прав ни единият, ни другият. Наистина, Голан, когато чуваш истории, които просто забулват нещата във все по-сгъстяващата се мъгла на съмнението, положително започваш да усещаш сърбеж да проучиш, да откриеш.

— Усещам го и аз — рече Голан. — В името на всяка звезда джудже в Галактиката, усещам го! Непосредственият ни проблем обаче е Гея. Щом го решим, можем да идем на Земята или да се върнем тук на Сейшел, за да постоим по-дълго. Само че първото нещо е тя.

Пелорат кимна.

— Непосредственият ни проблем! Ако приемем онова, което ни каза Квинтесец, на Гея ни чака смърт. Трябва ли да отиваме там?

— И аз се питам — отвърна Тривайз. — Ти боиш ли се?

Пелорат се поколеба, сякаш проверяваше чувствата си. После съвсем простичко и сухо отвърна:

— Да. Ужасно!

Тривайз се облегна назад в креслото си и извъртя лице, за да го погледне. След малко рече също тъй тихо и суховато:

— Янов, няма причина ти да рискуваш. Просто кажи само една дума и ще те оставя на Сейшел с всичките ти лични вещи и половината ни кредити. Ще те взема на връщане и ще поемем към сектор Сириус и към Земята, ако тя е там. Не се ли върна, нашите хора на Сейшел ще се погрижат да се прибереш на Терминус. Няма да ти се обидя, ако останеш, стари приятелю.