Читать «Втората Фондация» онлайн - страница 92

Навън по друг път! Покрай служители, които зяпаха след тях, но не намираха причина да задържат някого, когото само владетелят на Калгън можеше да спре безнакаазано. Когато минаваха през врати, часовоите тракаха токове и отдаваха почест.

За годините, които сякаш продължи пътешествието през двореца, Аркадия си поемаше дъх само от време на време — въпреки това от първото повикване на белия пръст, докато се озова извън входната порта с шум и хора в далечината, бяха изминали само двадесет и пет минути. Тя извърна очи назад с внезапно уплашен поглед.

— Не… не разбирам защо правите това, миледи, но ви благодаря. А какво ще стане с чичо Хомир?

— Не зная — изстена дамата. — Защо не тръгвате? Идете направо на космодрума. Не се бавете. Сигурно вече ви търси.

Но Аркадия продължаваше да се бави. Щеше да зареже Хомир. И със закъснение сега, когато се почувства свободна, стана подозрителна.

— Но защо се тревожите дали ще ме открие?

Лейди Калия прехапа устни и измърмори:

— Не мога да обясня на малко момиче като вас. Би било непристойно. Е, вие ще растете, а аз… аз срещнах Пучи, когато бях на шестнадесет години. Разбирате ли, не мога да допусна да се навъртате тук — в погледа й се четеше полузасрамена враждебност.

Възможните последствия вцепениха Аркадия!

— Какво ще направи, когато разбере? — прошепна тя.

— Не зная — отвърна пискливо дамата, хвана главата си с ръце и се втурна назад по широкия път към замъка на владетеля на Калгън.

Но за една безкрайна секунда Аркадия още не помръдна, защото в последния миг, преди миледи да хукне, тя видя нещо. Уплашените очи на Калия мигновено припламнаха с хладнокръвно веселие.

Огромно нечовешко веселие.

Беше доста трудно да се забележи подобно кратко просветваме в две очи, но Аркадия не се съмняваше какво бе видяла.

Вече тичаше — като обезумяла — и лудо търсеше свободна будка, в която човек можеше с натискане на бутон да повика обществено транспортно средство.

Не бягаше от лорд Стетин; нито от него, нито от всичките човешки хрътки, които можеше да пусне по следите й — нито от всичките му двадесет и седем свята, обединени в едно гигантско чудовище, погнало сянката й.

Бягаше от една крехка жена, помогнала й да се измъкне. От същество, което я бе отрупало с пари и бижута и бе рискувало живота си, за да я спаси. От създание, за което сигурно и окончателно знаеше, че е жена от Втората Фондация.

Въздушното такси кацна с лек шум на рампата. Вятърът от неговото движение облъхна лицето на Аркадия и раздвижи косата й под качулката с пухеста подплата, която Калия й бе дала.

— Къде да карам, млада госпожице?

Тя положи отчаяни усилия да направи по-плътен гласа си, за да не прилича на момичешки.

— Колко космодрума има в града?

— Два. Кой желаете?

— Кой е по-близо?

Той се взря в нея.

— Калгън сентръл, госпожице.

— Карайте към другия. Имам пари — в ръката си държеше банкнота от двадесет калгънда. Стойността на банкнотата не й правеше впечатление, но шофьорът на таксито се захили одобрително.